Сладкиш с ябълки
По рецепта на баба
С писмо до дядо
Продукти:
4 яйца
1 ч.ч. захар
½ ч.ч. олио
½ ч.ч. разтопено масло
2/3 ч.ч. хладко мляко
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
1 кг ябълки
1 ч.л. канела
Захар на вкус
Лимонова кора (опция)
Приготвяне:
Първо е по-добре да се подготви плънката. За целта, ябълките се обелват и настъргват на ситно ренде. Подслаждат се на вкус със захар и ароматизират с канела. Притискат се в цедка, за да се отдели максимална част от сока им.
Яйцата се разбиват на пандишпан със захарта в дълбока купа. Постепенно се наливат разтопеното масло, олиото и прясното мляко. Накрая се вплита брашното с бакпулвера. Получава се сравнително гъсто лепкаво тесто.
Половината от сместа се изсипва в намаслена правоъгълна тава. Отгоре се разпределя плънката от настъргани ябълки (отцедени отново от отделения сок). Отгоре се излива останалото тесто, което се заглажда с шпатула.
Сладкишът се пече на 180°С, докато клечка, забита в средата, излезе суха. След 30-40 минути приблизително. Поднася се изстинал, поръсен с пудра захар.
TiKi says:
Писмо до дядо
Мили дядо,
Изтъркаля се още една година без теб. Поредната. Липсваш ми все така, сякаш те няма само от месец. Пиша ти, за да питам как си там горе. Сигурно си събрал цял екип строители и вдигате храм след храм, палат след палат в небесното царство. И си готвите дружно с баба, както някога.
Пиша също и за да ти благодаря, че те имах, че беше тази усмихната душица, този прекрасен и мил дядо! Може би не съм ти го казвала през годините, но забелязвах всичките ти малки грижи, всяка усмивка, всяка блага дума и нежно обръщение. Оценявах ги, мълком благодарна. И те обичах все по-силно. Просто не ти го казвах.
Помня, например, как винаги ми даваше петлето на динята, ама цялото! Сипваше ми най-крехкото парченце месо, докато ти ядеше тлъстото и жилавото. Белеше ми най-сладките и узрели плодове, а ти спасяваше загниващите и сбръчканите. На мен подаваше и най-голямата купичка мляко с ориз, въпреки че и ти го обичаше не по-малко. Помня го това, благодаря ти!
Помня също как едно лято на село, май бях на 9 години, а Влади на 10, ни заведе на излет в балкана отсреща, играхме на какво ли не, а после тримата поехме боси нагоре по реката, за да се приберем. Аз, разбира се, не успявах да пристъпвам по острите камъни. Пищях и се огъвах. Ти ме взе на ръце и ме носи така, докато се приближихме до къщата и излязохме от реката. Помня и това, благодаря ти!
Помня, че ти ме заведе на училище в първия ми учебен ден. Ти беше и този, който неуморно идваше да ме взима от алианс и хор по няколко пъти седмично. По едно време мръзнеше по 1 час с мен на пързалката, че ходех и на зимни кънки. Никога, обаче, не ме посрещна отегчен или сърдит. За мен в очите ти винаги имаше само топлина и усмивка. Помня и това, благодаря ти!
Помня, че ти ми правеше закуската сутрин преди училище. Ставаше безумно рано да топлиш мляко и мажеш филии. Понякога ми правеше и сандвич за по-късно. Винаги с по-пресния хляб, много масло и дебел резен салам Камчия или мек кашкавал (знаеше колко ги обичах). Толкова вкусен сандвич!!! Ти ми оставяше и всеки ден по 25 стотинки на ръба на масата във вестибюла, за да мога да си купя нещо в голямото междучасие. Стигаха за толкова много неща! Топла кифла осморка от будката, варен геврек от фурната, принцеса с кайма от закусвалнята, печен сандвич с кашкавал от лавката, мазна кесийка с пържени картофки или цаца от пазара, пликче с топли фъстъчки от сергията на спирката, печена филия с кашкавал от лафката и за какво ли още не! Купувах си и дреболии от книжарница, като гумичка, молив, тефтерче. А когато наближаваше Нова година събирах стотинките и щом се натрупваха към 10 лева, излизахме с теб и тайно купувах подарък за всеки от семейството. Ти се правеше, че четеш вестник или табелите из магавините. Помня и това, благодаря ти!
Помня как винаги ти миеше чиниите. В началото дори нямахте бойлер и топлеше вода в чайника. Но плакнеше със студена вода! Никога не се оплака! Все ти качваше и 4-те етажа пеша от мазето с 2 туби нафта, за да запалиш печките и да ни е топло у дома. Помня и това, благодаря ти!
Помня в четвърти клас учихме дробите в училище. Ти изряза един голям кръг, нарисува го като торта и после го наряза на 8 триъгълни парчета. Така хубаво ми обясни дробите, като махаше по някое друго парче от тортата! Упражнявахме се, докато не се увери, че съм разбрала и запомнила. Помня и това, благодаря ти!
Помня, че понякога те ръчках да ми разказваш приказка. Пък ти май не знаеше такива и все една и съща разправяше, за някакво прасенце, гора, жълъди и вълк. Така и не ти писна от мен и неуморно я разказваше. Помня и това, благодаря ти!
Поисках по едно време да си имаме градинка на село. Неуморно ряза, сече, чисти и копа, за да имаме чиста и равна земя. Пооправи и оградата и скова прекрасна портичка. Насадихме си тогава моркови, картофи, боб, чушки, краставици, домати и ароматни билки. Ти вече беше с една патеричка, че те потроши един трамвай на връщане от работа. Но това не ти пречеше да плевиш на колене в градинката и да събираш с голи ръце раираните бръмбари от картофите. Помагах, но ти беше основен. Помня и това, благодаря ти!
Още те виждам наесен, приседнал на масата в кухнята да правиш търпеливо зимнина. Режеше, мелеше, подреждаше в буркани, подправяше, стерилизираше с килограми зеленчуци и трупаше гордо в килера буркани с жълт или зелен фасул, грах, кисели краставички, печени белени чушки, лютеници, апетитки и кьопоолу, компоти от джанки, праскови, кайсии, дюли. А също и сериозно количество буркани с настъргани ябълки, дюли и тиква, за да може зимата и пролетта баба да ни прави сладкиш и баница. Цели щайги белеше и стържеше на ръка, приседнал спокоен на масата в кухнята, защото нямахте модерна техника. Баба беше шеф готвачът, а ти всичките й нужни асистенти. И аз помагах, когато уроците го позволяваха, но ти беше основният и тук. Да, дядо, помня и това! Мен ме заболява ръката от 3 ябълки, а ти ги стържеше с килограми!
Помня, че ме обхвана страст едно лято да правим сирене, пак бяхме на село. Ти така или иначе ходеше по няколко пъти седмично до стопанството за прясно мляко, просто взимаше по-голямо бидонче. Но и това дори си беше героизъм, защото ти вече си помагаше с 2 патерички, а стопанството беше на може би 2 км от нас. Толкова беше красив с преметната чанта през рамо, достолепно да се отдалечаваш натам. Понякога идвах с теб, но като цяло ходеше сам, че трябваше да е рано сутринта. Ти даже ми скова чудно дървено калъпче с падащо надупчено дъно, да е съвсем истинско сиренето! И ме научи как да го сиря. Помня и това, благодаря ти!
А ти, дядо, помниш ли как скърцаше вратичката на барчето на библиотеката в хола? Баба си държеше там покривките, пакетите със салфетки и кутиите с шоколадови бонбони, а не алкохол. Като те натиснеше желание за нещо сладичко, ми смигваше и заедно се строявахме пред въпросното барче. Секунди след издайническото изскърцване на вратичката, чувахме откъм съседната стая гласа на баба: „Чувааам!“. Това не ти пречеше да раздадеш по един бонбон и да се подсладим. Помня и това, благодаря ти!
Та така, мили дядо. Цяла книга мога да напиша! Толкова много прекрасни моменти имахме, толкова много мънички и огромни неща правеше за мен! Всичко помня и заради всяко едно дребно нещо те обичах, по-безкрайно всеки ден.
Направих ти един твой любим бабин сладкиш. Така сладко си го хапваше следобед с голяма чаша мляко с какао. По няколко пъти го подравняваше в тавата. Ама вкусотия си беше, как иначе!
Поднасям ти едно голямо парче сладкиш и те прегръщам!
Последната вита питка украсих за годишнината ни с Фифин и прождането на децата (да, проходиха на една и съща дата с 3 години разлика на нашия ден), като питката изяде над 1 кг брашно и готова тежеше 2070 гр!
