Вита питка
По рецепта на баба
Продукти:
1 кг брашно (бяло, пшенично)
1 пакетче прясна мая
3 яйца
2 с.л. олио
1 равна супена лъжица сол
1 ч.л. захар
100 мл прясно мляко
Към 80 гр меко масло
250 гр сирене
Приготвяне:
Две трети от брашното се пресява в широка тава. Маята се разбърква до каша със захарта, лъжица брашно и затопленото прясно мляко. Оставя се да шупне на топло. Когато тръгне да излиза от съдината си, се излива в средата на брашнения кратер. Следват я яйцата (1 жълтък може да се запази на намазване, аз не го направих), олиото, солта и около 1 ½ ч.ч. хладка вода. Замесва се меко тесто, което се покрива и оставя на топло да втаса.
Бухналото тесто се разделя на 3 равни части и всяка се разточва на кора от 3-4 мм дебелина. Намазва се щедро с размекнатото масло, след което се поръсва със сирене. Корите се поставят една върху друга. Навиват се на руло. Започват да се усукват от двата края, като това движение се пренася и към средата. Рулото започва постепенно да изтънява и да се удължава. Когато „саламът” стане дебел колкото франзела (горе-долу), се навива на охлюв като баница.
Широка кръгла тава се покрива с хартия за печене, която се намаслява. Витата питка се пренася вътре. Намазва се с останалото масло или с олио, покрива се и се оставя 1 час на топло.
Витата питка се пече на 180°С около 50-60 минути. Може да се покрие с алуминиево фолио (с матовата си страна нагоре), ако отдолу стои все още бяла, а отгоре изглежда добре. Охлажда се върху решетка, като с излизането от фурната се намазва отново с олио или масло.
А началото изглеждаше така: 
Последната вита питка украсих за годишнината ни с Фифин и прождането на децата (да, проходиха на една и съща дата с 3 години разлика на нашия ден), като питката изяде над 1 кг брашно и готова тежеше 2070 гр!
Дояде ми се нещо бабино… и тетрадката й се отвори на Витата питка. Не умувах повече, а измъкнах всичко необходимо от шкафове и хладилник
Никога не бях я правила, дори съм пропуснала да гледам и баба как я прави. Добре, че подробно е описала 
Получи се просто чудна!!! Ароматна, с леко хрупкава коричка и мека сърцевина! МмммМ! След като я наснимах от всички страни, занесох по един голям комат на всички съседи. Приложих и купичка с шарена сол за по-българска дегустация. На следващия ден всички споделиха, че са останали о-ча-ро-ва-ни! Такива питки значи сме правели в България! Да, такива правим 
Помнят се дълго 
Дори замразих едно голямо парче за мама, да хапне като дойде, защото много обича 
Ама как си я навила…..
Усетих аромата на масло
Чудесна е станала!
Правим, не само сме правили – все повече жени отново обичат тестото.
Чудна е, Тики, адски апетитна изглежда.
Сърдечни поздрави!
Разкошна е станала! Всичко бабино е невероятно вкусно!
Приказна пита, браво Тики! Още сега я почвам
Поздрави!
Благодаря ви, Грации, за хубавите думи
Наистина всичко бабино е много вкусно, запомнящо се вкусно! Бабите ни са пазителки на традициите ни и никога не се плашат да направят нещата както трябва, да ги започнат от самото начало (не от готовия блат и разтворим крем, например). Да не говорим, че са неуморни в угаждането на внуците! Моята баба беше такава, дядо също… Имаше моменти, в които си казвах, че не искам да пораствам, за да не остареят те…
Хубава вечер ви желая и успешна седмица
„Две трети от брашното се пресява в широка тава“ Да разбирам ли че за питата отиват 333 гр. брашно ?
Поздрави !
Емо.
Как пък го изчисли това, Емо!?
Всичкото брашно си отива. Просто се замесва с 2/3 от общото количество и после се доизмесва с останалото. На първата фаза, то само е поело течните съставки, но още лепне.
Важното е да е вкусно!
Да не говорим, че точните цифри нямат значение. Аз винаги действам на око и усет. Отива към 1 кг за питата, но не знам дали като я правя, съм инвестирала точно 1000.00 грама
Да , така си е . Нещо съм се объркал
Усмихнат Великден, Емо!