Дамски каприз
По рецепта на баба Велка
Продукти:
5 жълтъка
2/3 ч.ч. захар
125 гр разтопено масло
1 доза ванилия
1 ч.ч. кисело мляко
1 пакет бакпулвер
2 ч.ч. брашно
5 белтъка
6-8 с.л. захар
1 доза ванилия (оригиналът няма)
½ ч.ч. конфитюр или гъсто сладко
50 гр орехи
Приготвяне:
Жълтъците и захарта се разбиват на пухкав крем за 3 минути с миксера. След това на тънка струя се наливат маслото и ванилията, добавя се и киселото мляко. Без да се прекъсва работата с миксера, лъжица по лъжица, се втъкават брашното и бакпулвера (пресяти).
Получената гъста смес се пресипва в широка тава за печене и заглажда (моята тава беше 32 на 20 см).
Сладкишът се пече на 180°С, докато се позлати и клечка, бодната тук и там, излиза суха.
Белтъците се вдигат на сняг с щипка сол на висока скорост на миксера. Без да се прекъсва работата му, постепенно се изсипва захарта. Пухкавата смес може да се ароматизира с малко ванилия (баба не слагаше). Разбива се, докато стане съвсем гъста.
Все още горещият сладкиш се намазва с предпочитаното сладко (моето беше конфитюр от надробени зелени смокини), поръсва се равномерно с натрошени орехи и покрива с дебел заравнен слой бити белтъци. С опакото на супена лъжица (бързо топната и вдигната) се правят вълнички по повърхността.
Сладкишът Дамски каприз се връща във фурната и пече, докато връхчетата белтъци се позлатят (10-15 минути). Оставя се да изстине напълно, преди да се нареже и поднесе.
П.П. Баба ми правеше всякакви лакомства, може би, защото винаги имаше кандидати за тях. Някои неща поддържаше в постоянна наличност, други правеше за определени празници, а трети, когато на гости й идваха приятелки. Този сладкиш „Дамски сладкиш“ сглобяваше по последния повод. Разбира се, намазвахме и ние с дядо. Приятелките не изяждаха всичко