Войнишки курабии
По рецепта на баба Велка
Продукти за 90-100 броя:
1 кг брашно
4-5 яйца
1 ½ ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
2 ванилии на прах
Кората на 1 лимон
1 ч.ч. кисело мляко
1 пакет амонячна сода
1 ч.л. сода бикарбонат
Захар за потапяне
Приготвяне:
Тук цитирам изцяло рецептата на баба, така както я е написала тя в тетрадката си, без да редактирам нищо (освен някоя запетая):
„1 кг брашно и 50-100 гр повече, ако е необходимо, с което поръсваме на масата при замесването.
4-5 яйца разбиваме в дълбок съд с 1 ½ ч.чаши пясък захар. В друг дълбок супник пресяваме брашното, от което заделяме малко за измесването и правим кладенче, в което сипваме 1 ч. чаша олио, към него прибавяме разбитите яйца с захарта, 2 ванилии, кората на един лимон (настъргана).
В ½ ч. чаша кисело мляко слагаме 1 пакетче амонячна сода и щом кипне прибавяме към сместа в кастрона. В останалата ½ ч. чаша кисело млеко слагаме 1 пълна чаена лъжичка сода за хляб, разбиваме да бухне и сипваме в кастрона.
Всичко объркваме с голяма лъжица и замесваме. Поръсваме на масата брашно и изсипваме цялата смес, която почваме да замесваме.
Тестото е доста меко, но не трябва повече брашно да прибавяме, а сипваме малко олио на масата, да не лепне. Леко омесваме и почваме да късаме малки топчици, които топваме в кристална захар и ги нареждаме в подмазана тава на разстояние. Печем в нагорещена фурна, а после ги печем отдолу на 2, а отгоре на 1, като ги следим.
След като изстинат, ги прибираме в тенджера, захлупваме ги и траят дълго време.“
На снимката са курабиите, които баба един ден донесе в офиса, за да почерпи колегите ми. Набързо ги снимах на бюрото си.
Баба ги печеше в печката си Чайка от средата на миналия век. Затова уточнява кое копче на печката на каква степен да се сложи. На тази печка, както и на Раховеца й на село, горният и долният реотан си имаха отделно командване. През годините, тази Чайка вадеше най-уникалните и точно опечени ястия, сладкиши, баници, кейкове. Преди години дъщерите й подариха нова печка, модерна. Баба я изпробва, не остана доволна и я превърна в шкаф за големи съдове. И пак продължи да си пече на Чайката.
Тетрадката с рецепти на баба
На снимката са курабиите, които баба направи в една слънчева есен. Обади ми се в работата и предложи да донесе на колегите да хапнат, докато са още топлички. Приех и тя след малко дойде. Направих набързо сценка в офиса и ги снимах с подръчен фотоапарат, а колегите хапнаха сладко. Това са те, нейните Войнишки курабии, които дядо обичаше да закусва сутрин, а за мен са част от уханното детство.
Благодаря ти за рецептата,миличка!
Днес сутринта си мислех за тях!
Утре ще направя ,за да подам и за моята баба!
хубав петък и прекрасни почивни дни
И аз ти благодаря за милите думи :*
Толкова апетитни изглеждат, че преписах рецептата и ще ги направя.Щом ги направя, ще пиша за резултата.
Приятно прихапване, Юле
Рецепта от детството:) Много хубави са станали!
Баба им беше майстор
Правеше ги бързо и по между другото, така както ние си мажем филия с масло 
Никога не съм била фен на тези курабии, но тук така сладко е написано за тях, че няма да мирясам докато не направя една доза. Много, много вкусно написано!
Благодаря ти, Милена
Обичах аромата на курабиите, носеха ми домашен уют, хармония. Вълнуващо си беше и да се мушна тайно в килера, за да отмъкна една от голямата тенджера, в която баба ги държеше. После ги ползвах за „хляб“ в кукленските си игри. Минаваха няколко часа, докато я изям, отъркаляна навсякъде 
Ако се мернеше врабче или гълъб, си я поделях с него 
Курабиите които много обичам,моята маминка много ги правеше…
О, и ти имаш спомени с тях, Краси! За мен са много специални. Баба ги правеше така вкусни и толкова често!
Iskam iskreno da vi blagodarq za tazi unikalna recepta. Iskah da moga da napravq neshto koeto da moje da izdurji malko po dulgo vreme i reshih kurabii. Bqh opitvala recepta ot moita kniga i ne bqh napulno vuzhitena ot neq i reshih da potursq v neta. Popadnah na vashta recepta i q sledvah tochno – kurabiite stavat absolutno strahotno i makar che dosata e golqma za sujalenie izchezvat burzo pokrai familiata gosti i priqteli. Razgledah nqkoi ot drugite vi recepti i mislq da probvam nqkoq druga vasha vkusotiq koqto me privleche da vidq dali shte stane. Mnogo vi blagodarq i uspeh s budeshtite recepti
Благодаря ти, Светле!
Добре дошла в моето местенце! Много се радвам, че рецептата на баба ми ви е допаднала у дома. Тя ги правеше редовно, дядо да има какво да закусва по няколко пъти на ден…
Усмихнат ден ти желая!
Здравейте, днес направих Вашите курабии. Искам да Ви поздравя, станаха страхотни. Благодаря
Благодаря ти, Йовче! Много ме зарадва. Ако знаеш колко курабии сме изяли с дядо през годините, баба правеше много често. Да ви е сладко!
Усмивка от мен
Здравейте! Искам да направя половин доза от курабийките. Въпроса ми е трябва ли да намаля и количеството на двата вида сода?
Поздрави!
Мила, извинявай, че чак сега отговарям. Не бях влизала скоро в сайта си. Всичко намалявай на половина, щом искаш половин доза. Ако не намалиш содите, курабиите ще имат твърде концентриран соден дъх, може и да нагарчат.
Усмивка
Благодаря за рецептата!Направих ги в памет на моята баба и вярвам,че тя би се гордяла с мен!Станаха страхотни!
Сигурна съм, че се гордее всякак с теб, Танче! Благодаря ти, че направи нещо на моето бабче по повода. Усмихна ме
Хубави почивни дни!
Здравейте! Може ли да ми напишете, колко грама е амонячната сода, понеже живея в Германия, а тук опаковката е от 30г .
Привет, Краси
У нас амонячната сода е в опаковки от 10 гр. Да ти е сладко, подхванала си едни чудни бабини курабийки!
Усмивка от мен.
Благодаря за бързия отговор! Утре ги почвам и ще пиша за резултата.
Ще чакам
Курабийките станаха страхотни, същият вкус от детството ми, а мъжът ми каза, че са като бабините!
Поздравления за рецептата!
Много се радвам, Краси
И аз ги свързвам с детството. Баба правеше толкова често! Замислям се, че с удоволствие бих си хапнала сега. Ще взема да направя, докато си ме подсетила 
Рецептата е много сполучлива!!! Аз ги пекох в предварително загрята фурна (отгоре и отдолу) на 200 гр. Приятен апетит:)
Благодаря ти, Живе
Радвам се, че са ти харесали.
Толкова често ги правеше. Уточненията за температурата са нейни, иначе и аз пека на едни градуси горе и долу. Фурната ми няма всъщност отделно командване…
Рецептата е бабина, как да не е сполучлива!
Усмивка от мен!
Рецептата е много удачна
, но напоследък амонячната сода я разбивам в 0, 5 ч ч топла вода и изобщо не мирише в тестото а ефект а е същия
Добро предложение, Хриси! Ще опитам и аз
Здравейте, направих ги и станаха като бабините. Имам един въпрос, може ли да заменя олиото с мас… много Благодаря и хубава вечер
Привет, Деси! Благодаря ти, че опита тази бабина рецепта! <3
Разбира се, че можеш. Но я стопи, все пак, за да работиш тестото на същия принцип
Усмивка от мен и Бебси
Здравейте,много искам и аз да опитам да направя тези корабий ,но не мога никъде да намеря амонячна сода ! Ако можета да ми помогнете ,моля !
Здравей, Пенелопа
Използвай само бикарбонат, но в количество като за двете. Амонячната е по-скоро за специфичния аромат
Благодаря !
Удоволствието е мое!
Много благодаря за рецептата! Аз съм на 15 год. и от известно време се интересувам от готвенето. Тази е първата рецепта, която опитах от Вашия сайт и курабиите се получиха много вкусни! Зарадвах цялото семейство! С удоволствие ще опитвам и други от Вашите вкуснотии и ще пиша резултатите!
Здравей, миличка!
С мерак, всичко се получава 
Радвам се, че са ти се получили. И аз много експериментирах в кухнята на твоята възраст. Забавлявай се! А че ще е вкусно на всички у дома, си е ясно
Пиши пак, като пробваш нещо!
Това е много стара българска рецепта , наистина за войници отиващи в казарма или на война и затова популярна. Содени курабии, селски , войнишки – това е едно и също. За бедните хора са били разкош . По принцип се правят със свинска мас тогава колкото повече стоят курабийките по-меки стават, с олио се втвърдяват. Старите баби знаят наизуст почти само тази рецепта, защото се живееше много по-скромно и се уважаваше домашната храна. Хубаво е ,че рецептата е жива и по-младите я харесват и пробват ! Да замирише у дома на курабийки 1И вас ще ви запомнят като остареете!
За много години, Марияна! Благодаря ти
Много уханни сладки, а толкова простички! Последният път у дома специално си купих амонячна сода, за да мога да ги правя по френско. Подсещаш ме колко ги обичам!
Усмивка от мен!