Кюфтета с бял сос
Продукти за кюфтетата:
350 гр телешка кайма
½ глава лук
1 к.ч. ориз (слагам 2 филии накиснат хляб)
1 яйце
1 ч.л. чубрица
Сол и черен пипер
Ситно нарязан магданоз
2 с.л. олио
2 с.л. брашно за овалване
1 резен целина
1 резен пащърнак
1 морков
1 резен лук
1 ч.л. суха зеленчукова смес (от морков, целина, магданоз и лук)
За соса:
20 гр масло
3 с.л. брашно
3 жълтъка
300 гр кисело мляко
Приготвяне:
В купа се смесват каймата, лукът (наситнен), оризът (или изстиканият хляб), яйцето, чубрицата, магданозът, олиото и черният пипер. Омесва се добре, докато съставките се разнесат равномерно. Оформят се кръгли кюфтета, които се овалват от всички страни в брашно.
Успоредно с това се слага да заври тенджера с вода. Посолява се и в нея се пускат морковът, лукът, пащърнакът и целината (аз ги дробя ситно и след това ги оставям в ястието). Едно по едно се потапят и кюфтетата. Огънят се намалява, ястието се похлупва и се оставя да се вари около 30 минути. Готовите кюфтета започват да плуват по повърхността.
В друга дълбока тенджера се разбиват млякото, жълтъците и брашното (с телена бъркалка). Постепенно сместа се темперира с 1 чаша от врелия бульон на кюфтетата (прецеден). Прехвърлят се на котлона и се варят на среден огън, при непрекъснато разбъркване. Щом сосът се посгъсти, се добавят маслото и още бульон (за да се получи желаното количество сос с предпочитана гъстота). Вари се, докато сосът отново се сгъсти. Тогава се пускат готовите кюфтета. Подправя се с черен пипер. Оставя се на тих огън още 10 минути.
Ястието се поднася топло.
Дояде ми се тази гозбичка и пратих пилето за съставките, а после го спазарих и да я сготви, уверена, че рецептата я има на сайта, надлежно преведена. Сяда той да я чете, подготвен психически, че ще готви цяла сутрин, търси ли търси на сайта, а такава рецепта няма! И… сделката се разпадна! Трябваше аз да ги сготвя, защото рецептата се оказа, че си седи из файловете ми, но сайтът не я е мяркал в никакви версии
Поправям грешката за следващия път 
Получи ми се чудна, както когато я снимах. Сосчето го направих малко по редичко, че Фифин обича да си топи хлебчето вътре
А като цяло, това е още една българска манджичка, на която е сериозен фен! 
Тики, и на мен ми е фаворит, а твоята изглежда божествено. Прекрасен ден!
Аз късно се влюбих в това ядене ( у нас май не се приготвяше), като особено му се разядох, когато започнах работа. В околните заведения с българска кухня правеха редовно и то повече от вкусно!
В един момент се научих да го готвя, за да си го хапвам по-често 
Усмивка и хубави почивни дни, Танче!
Аз също съм сериозен фен на това ястие, Тики! Ама пък и колко вкусно изглежда! Да ви е сладко!
Безспорно си е вкусно ядене, как да не сме му фенове
Благодаря ти, Креми 
Усмивка от мен!
Тики, това е любимата манджичка на моя съпруг, даже когато аз не му я приготвям той запрята ръкави и се захваща с майсторенето й!
и…., за да уважа усилията му (и да го поущря 
) съм я сложила в блога (беше много горд).
Твоята изглежда много апетитно и съм сигурна, че е и много, много вкусна!!
Прегръдки и прекрасни почивни дни, миличка!!
Благодаря ти, Руми!
И аз, горда от половинката, слагам негови неща в блога 
Усмивка от мен и весели почивни дни и на теб, мила
Чудни! Ще топна залче и аз… Прегръдка, Тики!
Предвидливо съм направила доста сос и има доволно много за топене, Еви! Ама не пропускай и нежните кюфтенца!
Прегръдка и за теб, мила
Танче,това момче успя да го приобщиш към нашите вкусове въпреки сериозната слава на френската кухня,браво на майсторката,а гозбичката ти е супер и със сигурност си плаче за залък хлебец.Поздрави!
Отдавна е приобщен, Роси
Най-големият героизъм беше, че прояде таратор, след като не харесва натурално кисело мляко (французите само подсладени и боядисани ги ядат) и мразеше краставици. Първо не хареса таратора, а накрая започна и сам да си прави, когато краставиците на двора започнаха да ни заливат 
Много вкусно прави и нашия боб в гърне на фурна. Реди си кренвирши отгоре, запича го и после ми праща снимка колко му бил хубав (това беше, когато още не живеехме заедно) 
Усмивка!
Ето ме най-сетне и мен… Ама съм тук! И то с уговорката, че ще се радвам и само на лъжичка сосче.
Много обичам тези кюфтенца. И малко нескромно, ама ги заобичах след като си ги приготвих аз – вкъщи майка ми не ги е правила.
И сега да похваля твоите! Ама какво да кажа – пак съм гладна…. Ще стискам зъби до утре. Прегръдки, мила ми Тикииии!
Голяма вкусотия са си, няма как да не ги обичаме
Рядко правя, но пък така ми се услаждат много повече, няма насищане 
Прегръдки, Усмиш!
Pingback: Кюфтета | Pearltrees
Здравейте,
Ето как едно ястие, което съм опитвала през годините по столове и ресторанти, и често със съмнителен вкус, може да е великолепно, ако е направено по тази рецепта. Дяволът е в детайлите. Вече ми текат лигите, с извинение.
Благодаря, Тики.
Бъдете здрави!
Благодаря ти, Марте