Орехови курабийки с кокос
Продукти:
3 с.л. кокосово брашно
4 с.л. смлени на брашно орехи
40 гр едро счукани орехи
10-12 сушени фурми
120 гр оризово брашно
1 ч.л. сода
4 с.л. неутрално олио (гроздово, царевично, слънчогледово)
50 гр мед
20 гр мусковадо захар
1 яйце
4-5 капки кокосова есенция (или ванилия)
Черно пшенично или ръжено брашно за доизмесване
Приготвяне:
В купа се смесват всички сухи съставки, както и фурмите, нарязани на ситни парченца (изплакнати със студена вода, престават да лепнат и се режат и отделят по-лесно). Постепенно се интегрират течните, а именно медът, олиото, есенцията и яйцето. С добавка на малко вода и черно брашно се замесва средно меко тесто.
Оформят се курабийки, които се подреждат върху облечена с хартия за печене тава. Върху всяка се поставя половин орехова ядка и притиска надолу.
Ореховите курабии се пекат на 180°С до златиста апетитност. Отнема около 10-12 минути. Охлаждат се и се поднасят с чаша топъл ароматен чай.
TiKi says:
Днес паля свещичка за баба. Свещичка за моята усмихната и закачлива баба, на която дължа безгрижното си и щастливо детство, любовта към вкусната храна и многото прекрасни нейни рецепти, които споделям редовно с вас.
Почерпете се с тези ароматни и здравословни сладки, които баба може би нямаше да хареса особено, защото като дете на хлебар, расло във военно време, тя признаваше само бялото брашно и бялата захар. Другото й напомняше за немотията и глада на войната. Но пък избрах тях, защото ги свързвам именно с нея, макар и по тъжен начин. Докато се занимавах една вечер по-миналата пролет в кухнята и ги строявах в тавата, звънна телефонът. Беше от онези позвънявания, които помним цял живот. Баба си беше отишла, без да ме пита дали я пускам!! Може би, защото знаеше, че няма да я пусна!
Преди време реших да направя сладките отново, за да разваля тъжната асоциация. Наистина са много приятни и интересни! Правих ги отново и отново след това. На който му попаднат, ги хапва с апетит и пита за рецепта! Последния път, мама даже си преброи и заплю последните няколко в кутията, да не би да й изчезнат, докато е на работа! Че както обичам да раздавам… 
Хайде, вземете си сладка и дайте една усмивка! 
Тики, баба ти сигурно се гордее с теб!
Светла ѝ памет!
Чудесни бисквитки!
Прегръдка!
Дано се гордее, Дани! Благодаря ти за топлинката! Прегръдка и за теб!
Вземам си една курабийка за бог да я прости баба ти и нека да и се намери, както казват по нашия край. Всички сме тленни и безсилни пред времето. Това, което можем да направим е да се радваме на хубавите спомени с тях, на времето, в което са ни подарили частица от себе си. А курабийките ти Тики са невероятно здравословни. Поздрави.
Благодаря ти, Хриси! Много сгряващи думи ми написа! Целувки от мен!
Тикинце, душице, не знаех, че точно днес… Съжалявам, светла й памет!
А ти ще си, само хубави неща те очакват, Усмишко знае!
Сигурна съм, че баба не само се гордее безкрайно с теб, а те закриля и подрежда всичко така, че да си добре и да си щастлива.
Прегръщам те, другарче, благодаря ти, че те има, че си Тики, която познавам и обичам!
Благодаря ти, Усмиш! Голяяяяяяма прегръдка от мен! :*
Знаеш ли ,че баща ми не ми даваше да готвя така модерната полента ,мамалига,как ли не го кръщавах и какво ли не добавях ,като за здрав мъж в този качамак,винаги казваше..Малай НЕ!Беше роден през 1942година и останалото е ясно, нали…
Бабите ми и дядо ми помнеха войната и трудностите ,които са имали ,но съм им благодарна,че са ми предали и хубавите аромати на простичките неща,които са ги заобикаляли и които ние сега търсим/ макар и в джунглите на Амазония ,като супер храни ,но това пък си е нашето време/Още търся вкуса на мастакулките ,които бабите правеха,когато дядо ми правеше маджун от захарна метла/е това не беше ,чак толкова отдавна/истинска магия за всяко дете…
За курабийките..,ще се пробват,но оризово брашно …,дали ще стане, ако смеля ориз с кафемелачка!?
….и още ..,да знаеш заразна си!Сядам вечер и търся има ли нещо ново от теб.
Усмихната,обичана вечер от мен!
Благодаря ти, Мони! Стопли ме
А също можеш и да го замениш с какво да е друго брашно. Само си намами дозата сама.
Моята баба като татко ти. Как ли не й наливах здравословни идеи в главата преди 20-ина години, но за нея това беше бедността и войната. В крайна сметка реших, че всеки се храни, както харесва и ето ме днес! Предавам ви рецептите й без да се намесвам, защото бяха уникални. А здравословността им беше в това, че бяха домашно приготвени, а не индустриални с безкрайна трайност. Какво като захарта е рафинирана, а брашното бяло!
Оризовото брашно можеш да си смелиш сама, да! И аз ползвам кафемелачка, когато ми липсва нещо. Последно в нея си правих ленено брашно
Усмивка от мен, мила!
Усмихната и закачлива бабка значи?
Ето чий ген си наследила Тики
Бисквитките ти са чудесни миличка! И спомените ти нека бъдат все толкова мили и топли … така болката по загубата малко се притъпява. Такъв е животът.
Ти си невероятна …
Дааа, Дани! Днес се замислих, че тази ми закачливост може на нея да се дължи
Ама аз съм я усъвършенствала и задълбочила 
Благодаря ти за топлината и милите думи! Прегръдка от мен :*
Точно спомените са нещата, които ни дават сили и крепят, карат ни да се усмихваме, а съм сигурна, че и тях, нашите ангели също! Страхотни курабийки, Тики!
Така е, Кате, спомените ни крепят и усмихват! Това не пречи на моменти да ми е тъжно, но наистина съм благодарна, че съм имала прекрасните мигове с баба и дядо!
Благодаря ти за милите думи! Целувка!
Вчера пророних сълзи като прочетох написаното… Царство им небесно на скъпите ни, които не са между нас …
А днес ще попитам – фурмите нарязани или пасирани? Като ми отговориш – ще ги пробвам.
Хубав ден и бъди винаги толкова добра с думите, както и с готвенето!!
Благодаря ти, Нати, за топлите думи! Сгря ме!!!
И добре, че ми обърна внимание за фурмите. Добавих какво се случва с тях в текста
Усмихнат слънчев ден от мен!
Светлина за душата й. Много са вкусни ореховите курабийки на баба ти, току що ги приготвих и си хапвам! Единствено пропуснах да сложа мед и го замених с още мускавадова захар, защото според Аюрведа медът не трябва да се обработва термично, тъй като променя своята структура и я прави токсична и непосилна за храносмилателната система.
Благодаря ти, Изи!!! Усмихна ме!
За меда съм чела много пъти и винаги го ползвам с едно наум, когато го обработвам термично. Гледам почти да не го правя. Но пък има такъв аромат в сладките, че понякога го жертвам…
Ведра и топла седмица ти желая!
Тики,светла й памет на баба!
Имам същото преживяване с рецепта като теб,правех питки,когато получих тъжната вест и докато ги довършвах сълзите ми капеха отгоре им…
Взимам си една бисквитка и се надявам тъгата да е поолекнала,а да е останал привкуса на прекрасните,мили спомени!
Прегръдка!
Благодаря ти, Роси. И аз като теб ги довърших сладките, много време не поглеждах рецептата, но помня, че много хора ги похвалиха на погребението й, дори такива, които хич не си падат по здравословни идеи. Затова, когато болката поизветря, пак ги направих. После пак и пак. В един момент ги снимах и ето ви ги сега, да се подсладите и вие.
Прегръдка!
Тики, светла и памет. Само по написаното се разбира, че е била добър и всеотдаен човек, а още по хубаво е, че си наследила най добрите и качества. Прекрасни са курабийките, неустоими, както и всичко останало, което приготвяш. Прегръдки!
Благодаря ти, Танче! Точно такава беше баба, всеотдайна и бойна дружина! Усмихната и закачлива
Ама и колко беше сръчна в кухнята! Винаги я гледах в захлас как върти топки тесто, оформя хлебчета, сладки, бисквитки. Имаше такава точна ръка, сякаш това й беше професия, а не беше!
Усмихната седмица ти желая :*
Отчет за сладките, спретнати току-що и хапнати с кеф – много вкусни! Благодаря ти!
Нати, благодаря ти за усмивката!!! От сутринта ми лепна една на муцката!
Красив ден ти желая!
Светла ѝ памет, Тики!
Имаш страхотни спомени и изживявания с баба си и дядо си! Били са невероятни, добри и любвеобвилни хора! Предали са ти обичта си, направо са я втъкали у теб! Затова ти си толкова слънчева и лъчезарна! И баба ти, и дядо ти със сигурност много ти се радвам!
Бисквитите са ми изключително по вкуса.
Прегръдка!
Така е, Бети, прекрасни хора бяха и съм благодарна, че бяха моите баба и дядо!
Прегръдка и за теб, мила!
Тикенце, сигурна съм, че баба ти щеше много да хареса курабийките, щом са направени с любов от прекрасната й внучка!
)
Аз изобщо няма да точа лиги по снимката ти, а направо ще си ги забъркам, че си имам една торбичка с орехи
Прегръдки!
Благодаря ти, мила!!! Може би пък щеше да й харесат, особено ако не й кажех, че са със здравословен уклон
Да ти е сладко, Зори! Щом имаш орехчета, всичко имаш!