Сладки кошнички
По рецепта на долномитрополска приятелка на баба
Продукти за 40 кошнички:
125 гр масло
50 гр пудра захар
2 твърдо сварени жълтъка
150-180 гр брашно
Настъргана лимонова кора
1 ½ ч.ч. смлени орехи
3-4 с.л. захар
1 ванилия
3 яйца
Приготвяне:
Още топли, жълтъците се стриват в купа. Добавя се мекото масло и двете се разбиват на крем. Следват захарта, лимоновата кора и брашното. Прави се меко тесто, от което се оформят топчета колкото череша. С всяко топче се поставя в метална форма за кошничка (намаслена). С показалец топчето се притиска към стените и дъното на формичката, докато се получи кошничка.
Плънката се прави, като в купа се разбиват млените орехи, захарта, ванилията и яйцата. Всяка тестена кошничка се пълни до ръба с тази орехова смес.
Сладките се пекат на 180°С около 20-30 минути. Изчаква се да изстинат напълно, преди да се извадят от формите. Поднасят се леко поръсени с пудра захар.
TiKi says:
Наминавате за новини около долномитрополската дружка на баба?! Обаче нямам такива, дори не знам коя е тя. Баба е отбелязала само „Долна Митрополия” под рецептата и нищо друго. Но знам, че имаше много приятелки там и винаги поемаше с особен трепет към този град от нейното детство. Времето й минаваше приятно от дворче в дворче, от маса на маса, от раздумка на раздумка и даже по няколко пъти отлагаше прибирането си в София.
Но в детските ми години баба ме взимаше и мен. Помня наситени аромати на лято, слънце, усмихнати хора, кокошки по двора у една от приятелките, при които сме отсядали, бойлер на дърва (от който непрекъснато ме караха да се пазя), къща с много коридорчета, вратички и ниши, в която сама си играех на криеница и следовател, уютна битова таверна в приземния етаж, а също така опити да ме приспиват на обед с книжката за Гъбарко. Помня и много приятни гостувания тук и там следобедно време на кафе и сладки, даже и приятелка си бях намерила там. Уют и идилия, в резюме.
Рецептата трябва да е била на някоя от тези дружки. Бабите имаха този табиет, докато си гостуват и се подслаждат, да обменят рецепти. Не съм я променяла, предавам я така, както баба я е записала. Подсладете се и вие 
Филип явно наистина много ги хареса, защото нито веднъж не се оплака, докато жулеше по 10 минути залепналите и засъхнали ламаринени кошнички! Сам ги изми всичките в няколко последователни дни, според ритъма, в който ги ядеше 
Спомням си тези кошнички, защото съм от този край. В детските ми години те, еклерите и фунийките с крем бяха любими, а мама ги правеше по-специални поводи. Не всяка домакиня имаше формички и за това си ги разменяха. Поздрави Тики и весели празници.
Радвам се, че си расла в този красив край, Хриси! Баба ми и тя така
Хората там са адски гостоприемни и знаят как да те нагостят благо. Баба сигурно от там е прихванала и характер и кулинарни умения 
Весели празници и на теб, мила!
Колко са уникални тия кошнички, не съм правила сега, иначе като малка все се натисках да ги пълня, формите са при мен, но само до там стигнах, сега ме подсещаш! Прегръдка!
То и аз доста време ги държех без да ги ползвам, само им се канех
Дано сега се амбицираш! Че вкусни неща излизат от тях! 
Прегръдка и за теб!
Сигурно само едно му е било криво – че миейки дадена кошничка, това означава, че тя вече е празна…
Ама Тики е добричка и пак ще му направи, сигурна съм.
Изглеждат чудесно, Тики, сигурна съм, че са голяма вкусотия! Даже бих правила конкуренция на Филип с миенето.
Прегръдки, другарчеее!
Ами следващият път ще си ги делите по братски и в лапането, и в миенето!
Прегръдки, Усмиш
6+1=7, точно толкова мисля да си взема:)))за награда:) Тики, любими са ми, от детството. Не знам моята рецепта дали е същата, но плънката помня, че беше с орехи. Не съм ги споделяла в блога, но мисля скоро и аз да се украся с тях:))) Прегръдки и прекрасен месец май!
Хихи, взимай седем, щом толкова си ги сметнала, Кате!
После пък аз ще свия от твоите, като направиш и споделиш 
Прегръдки и за теб и дано любимият ми месец е по-слънчев!
Чудесни са станали, много ги обичам и непременно ще ги направя:)
Благодаря ти, Траяни! Чакам да опитам и от твоите
Тики, помня ги от детските години, само дето формичките са си у мама, ще я накарам да ми ги приготви, така мога да се почувствам като малко дете….А твоите са страхотни!
Направени от мама ще са най-вкусни!
Да ви е сладко, Иг! 
Усмивка от мен!
Тики, ах как ме върна в детството с тези изкусителни кошнички. Трябва и аз да ги направя, децата много ще им се зарадват. Ще си отмъкна едничка. Хубав ден!
Да споделиш как са се получили, Танче
На нас много ни харесаха!
Усмивки от мен и вкусен Гергьовден!
Страхотни кошнички, Тики,
обожавам вкуса на сладките със сварени жълтъци, а обогатени и с орехов пълнеж – една още по голяма, неустоимо изкушаваща фантазия…
Благодаря за чудесната идея, сърдечни поздрави за теб и хубави майски дни!
Благодаря ти, Ди
Наистина се оказаха много сполучливи, не бях опитвала такива по-рано.
Усмихнат и слънчев месец май! Прегръдка!
Май и аз се върнах в детството. Даже скоро взех формичките от мама, но още не съм се възползвала. Тези, които си спомням бяха пълнени с крем, но тази рецепта ми хареса и ще я пробвам. Хубав ден, Тики!
Ще чакам новини за твоите сладки, да видим с какво ще ги напълниш накрая
Щом имаш вече формичките, си положила началото 
Усмивка от мен, Ради!