Сладкиш с ябълки
По рецепта на баба
С писмо до дядо
Продукти:
4 яйца
1 ч.ч. захар
½ ч.ч. олио
½ ч.ч. разтопено масло
2/3 ч.ч. хладко мляко
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
1 кг ябълки
1 ч.л. канела
Захар на вкус
Лимонова кора (опция)
Приготвяне:
Първо е по-добре да се подготви плънката. За целта, ябълките се обелват и настъргват на ситно ренде. Подслаждат се на вкус със захар и ароматизират с канела. Притискат се в цедка, за да се отдели максимална част от сока им.
Яйцата се разбиват на пандишпан със захарта в дълбока купа. Постепенно се наливат разтопеното масло, олиото и прясното мляко. Накрая се вплита брашното с бакпулвера. Получава се сравнително гъсто лепкаво тесто.
Половината от сместа се изсипва в намаслена правоъгълна тава. Отгоре се разпределя плънката от настъргани ябълки (отцедени отново от отделения сок). Отгоре се излива останалото тесто, което се заглажда с шпатула.
Сладкишът се пече на 180°С, докато клечка, забита в средата, излезе суха. След 40 минути приблизително. Поднася се изстинал, поръсен с пудра захар.
TiKi says:
Писмо до дядо
Мили дядо,
Изтъркаля се още една година без теб. Поредната. Липсваш ми, макар че сякаш те няма само от месец. Пиша ти, за да питам как си там горе. Сигурно си събрал цял екип строители и вдигате храм след храм, палат след палат в небесното царство.
Пиша също и за да ти благодаря, че те имах, че беше тази усмихната душица, този прекрасен и мил дядо! Може би не съм ти го казвала през годините, но забелязвах всичките ти малки грижи, всяка усмивка, всяка блага дума и нежно обръщение. Оценявах ги, мълком благодарна. И те обичах все по-силно. Просто не ти го казвах.
Помня, например, как винаги ми даваше петлето на динята, ама цялото! Сипваше ми най-крехкото парченце месо, докато ти ядеше тлъстото и жилавото. Белеше ми най-сладките и узрели плодове, а ти спасяваше загниващите и сбръчканите. На мен подаваше и най-голямата купичка мляко с ориз, въпреки че и ти го обичаше не по-малко. Помня го това, благодаря ти!
Помня също как едно лято на село, май бях на 9 години, а Влади на 10, ни заведе на излет в балкана отсреща, играхме на какво ли не, а после тримата поехме боси нагоре по реката, за да се приберем. Аз, разбира се, не успявах да пристъпвам по острите камъни. Пищях и се огъвах. Ти ме взе на ръце и ме носи така, докато се приближихме до къщата и излязохме от реката. Помня и това, благодаря ти!
Помня, че ти ме заведе на училище в първия ми учебен ден. Ти беше и този, който неуморно идваше да ме взима от алианс и хор по няколко пъти седмично. По едно време мръзнеше по 1 час с мен на пързалката, че ходех и на зимни кънки. Никога, обаче, не ме посрещна отегчен или сърдит. За мен в очите ти винаги имаше само топлина и усмивка. Помня и това, благодаря ти!
Помня, че ти ми правеше закуската сутрин преди училище. Ставаше безумно рано да топлиш мляко и мажеш филии. Понякога ми правеше и сандвич за по-късно. Винаги с по-пресния хляб, много масло и дебел резен салам Камчия или мек кашкавал (знаеше колко ги обичах). Толкова вкусен сандвич!!! Ти ми оставяше и всеки ден по 25 стотинки на ръба на масата във вестибюла, за да мога да си купя нещо в голямото междучасие. Стигаха за толкова много неща! Топла кифла осморка от будката, варен геврек от фурната, принцеса с кайма от закусвалнята, печен сандвич с кашкавал от лавката, мазна кесийка с пържени картофки от пазара, пликче с топли фъстъчки от сергията на спирката и за какво ли още не! Помня и това, благодаря ти!
Помня как винаги ти миеше чиниите. В началото дори нямахте бойлер и топлеше вода в чайника. Но плакнеше със студена вода! Никога не се оплака! Все ти качваше и 4-те етажа пеша от мазето с 2 туби нафта, за да запалиш печките и да ни е топло у дома. Помня и това, благодаря ти!
Помня в четвърти клас учихме дробите в училище. Ти изряза един голям кръг, нарисува го като торта и после го наряза на 8 триъгълни парчета. Така хубаво ми обясни дробите, като махаше по някое друго парче от тортата! Упражнявахме се, докато не се увери, че съм разбрала и запомнила. Помня и това, благодаря ти!
Помня, че понякога те ръчках да ми разказваш приказка. Пък ти май не знаеше такива и все една и съща разправяше, за някакво прасенце, гора, жълъди и вълк. Така и не ти писна от мен и неуморно я разказваше. Помня и това, благодаря ти!
Поисках по едно време да си имаме градинка на село. Неуморно ряза, сече, чисти и копа, за да имаме чиста и равна земя. Пооправи и оградата и скова прекрасна портичка. Насадихме си тогава моркови, картофи, боб, чушки, краставици, домати и ароматни билки. Ти вече беше с една патеричка, че те потроши един трамвай на връщане от работа. Но това не ти пречеше да плевиш на колене в градинката и да събираш с голи ръце раираните бръмбари от картофите. Помагах, но ти беше основен. Помня и това, благодаря ти!
Помня, че ме обхвана страст едно лято да правим сирене, пак бяхме на село. Ти така или иначе ходеше по няколко пъти седмично до стопанството за прясно мляко, просто взимаше по-голямо бидонче. Но и това дори си беше героизъм, защото ти вече си помагаше с 2 патерички, а стопанството беше на 4 км от нас. Толкова ми беше сладък с преметната чанта през рамо, да се отдалечаваш кротко натам. Понякога идвах с теб, но като цяло ходеше сам, че трябваше да е рано сутринта. Ти даже ми скова чудно дървено калъпче с падащо надупчено дъно, да е съвсем истинско сиренето! И ме научи как да го сиря. Да ме видиш сега как го извъртам зелено (че слагам босилек) или розово и сладко, че слагам ягодово сладко! Помня и това, благодаря ти!
Та така, мили дядо… Цяла книга мога да напиша! Толкова много прекрасни моменти имахме, толкова много неща правеше за мен! Всичко помня и заради всяко едно дребно нещо те обичах, по-безкрайно всеки ден.
Направих ти един твой любим бабин сладкиш. Така сладко си го хапваше следобед с голяма чаша мляко с какао. По няколко пъти го подравняваше в тавата. Ама вкусотия си беше, как иначе! Пък и помня, че наесен ти стържеше ябълките и ги стерилизираше в големи буркани, за да има за зимата и пролетта баба да ни прави сладкиш и баница. Цели щайги белеше и стържеше на ръка, приседнал спокоен на масата в кухнята, защото нямахте модерна техника. Да, дядо, помня и това! Мен ме заболява ръката от 3 ябълки, а ти ги стържеше с килограми!
Поднасям ти едно голямо парче сладкиш, да се подсладиш и заситиш вкусно!
Прегръщам те, дядо!
Тики, прекрасен е този сладкиш! Опитвала съм го, направен от бабата на едната съквартирантка.
Но какво мога да кажа след казаното от теб… Освен да ти благодаря, че си така истинска и обичаща. Бъди сигурна, че дядо ти вдига не палати, а цели царства от обич и топлина за всички вас, които никога няма да го забравите.
Прегръщам те, другарче мило!
Благодаря ти, Усмишко! Красиво си го казала, топли! Прегръдка! :*
Разплака ме, по-късно ще се върна за голямо парче от сладкиша. Прегръдка!
Не исках това, Еви. На мен ми стана по-добре, когато го написах. Върни се да хапнем по парче! С чай или кафе го искаш? Или може би с горещ шоколад? Прегръдка и за теб!
Стана ми мило и тъжно и за моя дядо и баба. Дано си запазила едно голямо парче, за утре няма да мога да го ставя, за десерт тази вечер ще го хапна с чаша мляко. Прегръдка!
Пазя парче, Еви
Голямо голямо! Да ти е сладко! Пък някой път скоро и на живо ще се почерпим! 
..остави сладкиша-сигурно е страхотен.Писмото до дядо ти…плача с глас за всичките ми мили хора,които ме пазят от горе.Страхотно написано!Бъди здрава и щастлива!
Благодаря ти, Гери. Съжалявам, че отворих и твоите рани… Бъди много здравичка и ти, както и любимите ти хора! Топла вечер ти желая :*
Започвам да пиша и не мога, Тики,
много силно, чисто и истинско, прочувствено…
И да, той е сигурно щастлив, там горе, че те има –
мила и добра, умеятелна и талантлива, сърдечна и затрогващо признателна.
А сладкишът е повече от прекрасен,
с нежен вкус и фин аромат, и най-вече, приготвен с много любов.
Голяма прегръдка за теб!
Благодаря ти, мила Ди! Дядо ми е рана, не заздравява с времето… Но ми стана по-добре, когато му писах.
А сладкишчето на баба си е нейна класика. Много й го обичахме! На всеки наминал увиваше парче и за вкъщи.
Голяма прегръдка и пожелание за топла ведра седмица!
Ех, Таня, защо така ме разплака, бе момиче?! Влязох за сладкиш, а забравих за него… сякаш моя дядо описваше на всеки ред. Дано са щастливи там, горе и твоя, и моя, и всички останали, да ни пазят и помагат, че за нас тук остават само спомените и мъката от раздялата!
Целувам те, мила и силно те прегръщам!
Не исках да отварям и твоите рани, Ирме! Просто се опитвам да кърпя моите. Стана ми по-добре, когато му писах.
Но пък е така хубаво, че и ти си имала дядо като моя! Хора като него са безценни!
Топла прегръдка и за теб, Ирме! Усмихната вечер!
Оу! И не се измъквай без сладкиш! Дай да ти отрежа едно хубаво голямо парче! :*
Сладкиша съм опитвала,но писмото ……толкова чувства извика….и сълзи….
Уникална си миличка!!!
Една огромна прегръдка от мен :*
Благодаря ти, Миме :* Дай да те подсладя и теб, без сълзи! Любимите ни хора са добре там горе… нали?
Прегръщам те и аз, мила :*
Ах, Тики, толкова трогателно!
Топла прегръдка!
И за теб, мила Бети :*
Тики, прочетох публикацията ти преди часове, разплаках се, написах нещо и таблетът блокира, но сега да ти кажа, че ме пренесе в моите собствени спомени за баба и дядо, за близки хора, а после се замислих какво да направя специално за близките си, за да спомнят с добро и за мен някога……Ох, друг път за кейка ще пиша, имам я същата рецепта с друга история…..Лека нощ!
Благодаря ти, Игличе!! И на теб се извинявам, че те разстроих. Дядо ми е рана, въпреки, че минаха години. Написах каквото усещах вчера и ми олекна.
Хубава мисъл споделяш, какво да направиш, за да те помнят с добро някога. Всъщност май е достатъчно да обичаш любимите си хора, да си до тях, когато имат нужда, да им даваш крила, когато искат да полетят.
Ще се радвам да чуя твоята история към сладкиша.
Усмивка и лека нощ!
Прекрасна, обикновена рецепта, която ще направя още утре:)
Благодаря за хубавото писмо, и моите дядовци и баби ми липсват, макар да са починала преди над 20 години, просто помня толкова много неща, все едно съм била вчера дете и с баба ми се целувахме за добре дошли и за довиждане, а дядо ми се подсмихваше и съм щастлива, че само на мен от всички внуци той показваше с гордост медалите си от Втората световна война…Толкова мили и хубави хора бяха, че се радвам че не видяха какво се случи в тяхната България след 1989 година. Ще ми се да съм имала камера, повече снимки, страх ме е, че ще забравя нещо
Благодаря ти, Тео! Не пускай спомените и те няма да изчезнат!
То и аз се страхувам, да не избледнеят моите. Но най-вече искам винаги да помня какво е усещането да съм край тях (баба и дядо), не искам да забравя усмивките, топлината им, прегръдките им, гласовете им, ароматите, които се вплитаха в местата и ежедневието им, звуците от шетането из къщи.
Ведър и топъл ден, мила!
Здравей, сигурно съм поредната разплакана от твоето дядово писмо. Искам да ти благодаря за това, че ме върна и към мойте спомени с дядо и баба. Човек само може най-благородно да ти завижда за всички тези невероятно пркрасни и красиви спомени и да съжалява дълбоко, че децата ни никога няма да го имат нашето детство. Сърдечно благодаря и за невероятния сладкиш. Поздрави
Привет, Тони! Май всички кътаме рани по баби и дядовци… Съжалявам, че и твоята душа разрових. Подавам ти сладкишче и искам усмивка на лицето ти :*
Топла вечер и красиво утре ти желая!
Тики, и аз съм поредната разплакана, но за разлика от вас аз нямам такива спомени с моите дядовци, а като четях писмото се потопих в твоя вълшебен свят и ми се прииска да бях имала. Уникална си, а сладкиша е божествен. Прегръдки!
Наистина е жалко, че не си имала подобно детство! Аз бях много привързана към моите баба и дядо, защото те се грижеха за мен през седмицата, докато прекосявах основното училище. Лятно време също бяхме горе-долу все заедно. Бяха прекрасни години!
Прегръдки и за теб :*
Привет, Тики!
Толкова красиво пишеш!!!
Толкова съм увлечена… тази сутрин влезнах в сайта ти докато си пиех кафето и ето ме още съм тук!
Просто си четях и записвах някоя друга рецепта, която рано или късно смятам да опитам… Така стигнах до тази и написаното след нея! Не се стърпях и реших да „драсна“ някой ред! Искам просто да ти кажа, че за мен си с прекрасна душа – така ме разчустваха думите ти, че и в моите се очи се появиха сълзи!
Пишеш красиво и имаш колекция от страхотни рецепти с толкова красиви снимки!
Ще си призная, че по-рано не се бях спирала тук да чета и разглеждам, както стана днес, но съм сигурна, че от тук нататък ще го правя редовно!
Поздрав най-сърдечен от мен за теб!
Привет, Мария!
Не помня дали ти писах нещо, но определено ме впечатли с професионалния си подход към всяка рецепта, многото снимки от всички етапи и домашния уют, който лъхаше от всяка страница. Още сега ще те добавя в колонката си с новини от блогове, за да не забравям да наминавам редовно!
Добре си ми дошла! Така ме стопли с думите си, но и така ме зарадва, че местенцето ми ти е харесало! Благодаря ти!
Аз самата попаднах при теб наскоро и само мога да съжалявам, че не съм те срещала по-рано. Гери (от Мус от краски и мечти) ми каза, че е виждала
„Сладко от патладжани“ при теб, когато предложих моя измислица на сайта си. Оказа се, че е добре познато в Кипър, но все пак по-различно от моята версия
Желая ти усмихната и приятна седмица!
Прегръдка
Стана съвсем ясно, че Гери е била „виновна“ за запознанството ни!
Ако всичко върви по-план още днес ще разбереш коя от рецептите тук опитах!
(Сигурна съм, че не си оставила дири в блога ми (коментар) иначе, щях да открия твоето местенце доста по рано!)
Даже сега като спомена, се сещам, че беше около организирането на изненада за Йоли. Не се включих, просто защото се чувствам странно по отношение на подобни начинания, гостувания и награди между блоговете…
Помня обаче, че Гери ми беше пратила линк към теб (организатора на изненадата) и аз набързо натиснах „харесах“ на страницата ти във Фейсбук, за да се подсетя, чрез новините да намина при теб някой път и да разгледам. Това стана вчера и не мога да ти опиша колко ме е яд че не съм те открила по-рано!
Очарована съм от енергията, креативността и всичко, което видях тук! А когато нещо ме очарова така, обикновено светкавично се впускам в изпълнение на рецепта от вълшебното местенце.
Сега отивам да хвърля едно око на твоето сладко от патладжани сигурна съм, че ще ме очарова и то с нещо!
А!!! Не те ли подразни това, че „не си открила топлата вода“ с патладжаненото сладко? Аз много се дразня когато ми се случи нещо подобно!!!
Преди 2-3 години си бях въобразила, че съм измислила сладкото от лимонов цвят. След като приключих с неколкократното му приготвяне в малки количества се натъкнах на статия разглеждаща старите позабравени традиции по отношение на храната свързани със сватбите в Гърция… Хоп!!! И сладкото от лимонови цветове там, било символ на това или онова… Чак се ядосах, че не съм си го измислила аз и даже и публикация в блога не направих въпреки, че правя по малко съвсем редовно. Е, вече не карам съпруга ми да ми свети с фаровете на колата по нощите, та да бера цветовете в часовете когато се усеща силно аромата им – той едва ли би се вързал пак…
Олях се! Лесно се отплесвам, а стана ужасно дълго за коментар!
:-*
Миме, разсмя ме най-искрено!
Много интересна технология за събиране на лимонов цвят! Обаче за първи път чувам за такова сладко, така че те смятам за откривател! 
Моля те, публикувай го някой път! Даже не мога да си представя как вкуси и изглежда?! Като желе ли стои или има и елементи вътре?
А за сладкото от патладжани, почти бях сигурна, че не съм го измислила аз, защото веднъж видях в един магазин сладко от краставици и киви. Реших, че щом и такава дивотия има, няма как да няма и от патладжани (което звучи по-земно). Когато SEO-свах публикацията, за български език не ми излезе никакво предложение (което за миг ме накара да си мисля, че никой не е публикувал такова), но на английски веднага ми даде аналози, т.е. съществува
Усмивка от мен! Любопитствам за следващата ти публикация!
Виждат се цветчета във сиропа – много е красиво, някак екзотично и много ароматно!!! Може би сладкото от розови листенца изглежда по подобен начин, макар че в случая не са само листенца, а зели цветчета.
Още ми е сърдито, че не съм го измислила аз, ама рано или късно ще го покажа!
По нощите ходих да бера цветовете, просто защото си бях наумила, че ще направя по-ароматно сладко, ако бера цветовете в здрач, когато аромата им се усеща наситено във въздуха, като омаен парфюм. Оказа се, че не открих разлика в крайния резултат и с дневно браните цветове, та не повторих нощното бране…
Миме, няма да се сърдиш, а ще го публикуваш, че съвсем ме заинтригува
Едва ли някой в България е правил такова, така че при всички положения, ще си „пътеводна светлина“ в правенето му 
И не пропускай да разкажеш сладката историйка около създаването му, защото тя адски подсилва чара му! 
Ама наистина ли няма разлика във вкуса, когато цветовете са събирани по нощите? Помня Йоли беше писала, че цветовете на роза дамасцена се събирали много много рано сутринта, още по тъмно, докато има роса. Трябва да е заради аромата…
Предполагам също си го мушила тук и там в десерти, ще е много интересно и в някоя рецепта да ни го поднесеш
Усмивка от мен!
Еех, много мога да напиша…..но ще се задоволя само с:Благословени са децата, познали всеотдайната и всеопрощаваща любов на баба и дядо.И аз в това число.
Кажи-речи, от тях съм отгледана…до 6 години при тях, после всяко лято…..каква идилия, какъв разкош беше да си детстваме свободно и волно, знаейки, че там някъде, винаги ни чака топлата храна от баба, усмивката и сцепената диня от дядо….уханното легло вечер, на което за секунди засмивахме, изморени след цял ден тичане и игри….
Къде ме върна, Магьоснице?!!!
Точно такова беше и моето детство, Краси! Бях забравила за специфичния мирис на леглото на село, но наистина беше различен! Някак ухаеше на лято и безгрижие и определено заспивах моментално… Прекрасно е, че си познала тази магия! Правилно го каза, благословия си е да си имал такива баба и дядо!
Прегръдка от мен!
Pingback: Антилски карамелено кокосов флан (Flan Antillais) | My Cooking Book Blog
Pingback: Сладко от лимонов цвят | My Cooking Book Blog
Така ме разчувства, Тики, че не мога да спра сълзите си! Бучка е заседнала в гълото ми и дума не мога да отроня! Да пиша също ми е трудно… за това спирам до тук.
Прегръдка!
Благодаря ти, мила! Съжалявам, че разстроих и теб
Но описвах красиви мигове с моя дядо, мигове, за които бях благодарна, мигове, които тъкаха едно усмихнато и безгрижно детство и едно уютно и спокойно юношество. Благодарна съм и че го имах цели 30 години. Когато се срещнахме той (а и баба) бяха още млади…
Прегръдка!
Здравей Тики!
Благодаря ти за сълзите! Имах нужда да прочета точно това писмо ! Ти наистина си имала най-добрия, най-мъдрия и най-човечен дядо!Не обърнах внимание на сладкиша ти ,защото“ Писмото до дядо“ ме върна в моите спомени – също толкова топли,вълнуващи и вечни! Обещавам друг път да го разгледам и опитам.Чуден ще е щом твоят дядо го е обичал!!!
Благодаря ти, мила! Дядо беше прекрасен… как пък веднъж не ме посрещна с друго, освен с усмивка на радост и умиление… Така и не остаря в очите ми и така трудно го пуснах. Даже сега като разбрах, че симпатичният дядо в къщата зад нас е роден същата година като моя, ми стана мъчно. Можеше като дядо Люсиен и доста отвъд 84-те си години да стигне…
Прекрасно е, че и ти си познала тази бабина и дядова любов!
Красив и вкусен Великден ти желая! Дай усмивка!
Pingback: My Cooking Book Blog