Постен таратор

Постен таратор 1024x682 Постен таратор

Постен таратор

Продукти за 2 порции:

400 гр соево кисело мляко
½ до 1 тъмна тиквичка (съвсем прясна) или краставица
3-4 репички
1 мини скилидка чесън
Сол и черен пипер
Зехтин
3-4 стръка пресен копър
3-4 стръка магданоз

Приготвяне:

Соевото киселото мляко се разбива до гладък крем в дълбока купа. Разрежда се със студена вода, в доза на вкус. На мен са ми достатъчни 150 мл вода, предпочитам го по-плътно от айран. Посолява се на вкус. Налива се зехтинът (към 2-3 с.л) и отново се разбива добре с вилица, за да се слее добре с млякото.

Тараторът се подправя с копър, магданоз (наситнени), чесън и черен пипер. Тиквичката се нарязва на ситни кубчета, които се пускат в купата. Супата се разбърква добре и прибира в хладилника до момента на сервирането.

Между другото, ако не можете да намерите соево кисело мляко, можете сами да си го направите. Това клипче ще ви научи как да си направите соево прясно мляко, а подквасването си е класика. Моят начин е описан тук icon smile Постен таратор

This entry was posted in Супи and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

11 Responses to Постен таратор

  1. TiKi says:

    На французите киселото мляко може и да не им се получава добре (или поне аз не одобрявам нито една индустриална версия, до една със сухо мляко и някакъв нишестен дъх), но пък соевото им е отлично! Откакто го опитах, съм му голям фен! С него тараторът не само беше такъв какъвто си го знаем у нас, ми отгоре на туй имаше и някакъв совствен чар! Хем не сложих краставица, защото тя и в сезон става за ядене само с уговорки, какво остава за другото време. Тук тях ги продават винаги на бройка, защото са от един калибър всичките. Гигантски калибър!! От онзи калибър, който у нас не ядем или даваме на прасчовците. Та сложих тъмна тиквичка и репички. Те дадоха приятната хрупкавост, а другото дойде от спойката на чесън, копър и хубаво млекце!

    За моя изненада, Филип не позна, че тараторът не е с краве кисело мляко! Освен това ме попита и откъде съм намерила свестна краставица по това време!! ;) Смешко! Вкусовите му рецептори са добри само за десерти… ;)

  2. Как ме усмихна, милата ми тя! Знам аз къде да дойда, за да си набера усмивки. :) ))
    Просто умът ми не може да не реагира на прасчовците и смешкото, толкова мило да звучи. Ех, Тики, ама и тараторчето толкова хубаво да изглежда, чак ми се прияде при все, че вече вечерях…
    Усмихнати прегръдки, вдъхновителкее! :)

    • TiKi says:

      Привет, Усмишко :)
      Чуден таратор си беше! Даже като го опитах, толкова ми хареса, че ми се искаше моменталически да го споделя (сякаш откривам топлата вода… ;) )! Понеже го направих по-гъст, на следващия ден си сложихме от него в зелената салата, вместо дресинг. Перфектно подхождаше :)
      Усмивка и гуш, Гери :)

      • А знаеш ли, че това е една от най-любимите ми салатки (след шопската) – от марулки и кисело млекце вътре… Умирам си!
        Ама може ли човек при теб да не огладнее? Важното е обаче, че и хубаво си хапва после. ;)
        Поздрави, Тикиии!

        • TiKi says:

          Вкусовете ни тук съвпадат :) И при мен всички любими салати се нареждат след шопската :) А марула с кисело мляко си е класика! :)

  3. Candy says:

    Тики:) супер позитивен човек си, много ти се радвам! Поредната порция усмивки, вкусна храна, различна рецепта и оригинално представяне ми поднесе и днес, за което ти благодаря! Поздрави!

  4. Таня says:

    Тики, и мен накара да се усмихна. Благодаря ти, а тази версия на таратор ще я пробвам, любопитно ми е. Поздрави!

    • TiKi says:

      Ще ти хареса! :) Интересно дали се намира соево кисело мляко у нас?! Веднъж питах в някакъв здравословен магазин, чакаха доставка. Нямам идея дали е същото и дали има и натурална версия.
      Усмивка от мен :)

  5. Eva Toneva says:

    Колко ми е позната липсата на вкусните български зеленчуци, Тики! В странство вкусът е някак гумен… Идеята за соевото мляко много ми допада. Прегръдка! ;)

    • TiKi says:

      Така е, Еви! Като си помисля, че преди 20-ина година слушах подобни оплаквания от наша любима семейна приятелка, която живееше в Щатите. Трудно ми беше да го повярвам, но пък оттогава започнах да ценя нашите зеленчуци и кухня и съм се радвала на всеки ароматен домат, на всяка медена праскова през тези години. После и Филип до-затвърди това. Помня как ахкаше, когато опита нашите зеленчуци и как ококорено гледаше преливащия пазар в нашия квартал :) Добре, че гледа градинка, та поне лятото и есента ни е вкусно!
      Прегръдка и усмивка :)

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


9 − четири =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current month ye@r day *