Домашна боза
Продукти:
1 ч.ч брашно (спелта, овесено, ечемичено или просено)
1 1/3 ч.ч. захар
½ ч.ч. боза със захар или домашна закваска
2 л вода
За домашна закваска: ½ ч.ч. вода, 1 ч.л. захар, 1 с.л. препечено брашно
Приготвяне:
За домашната закваска, съставките се смесват до гладка консистенция, пресипват се в буркан, който се покрива с кърпа. Държи се на стайна температура да ферментира (2-3 дена). От време на време се разклаща.
Брашното за бозата се запича в сух тиган. Бърка се непрекъснато, за да не загори. След това се остава да изстине и се прехвърля в голяма тенджера. Размива се с малко хладка вода до гладка кашичка. Постепенно се разрежда с останалата вода. Ако стане на бучки, се пасира. Към сместа се изсипва и захарта и кашата се слага на среден огън да се вари.
От момента на завирането, се отброяват 6 минути, като през цялото време се бърка, за да не залепне за дъното на тенджерата. Когато е готово, се сваля от котлона. Оставя се да се охлади до търпима за кожата температура. Тогава се добавя бозата (със захар) или ½ ч.ч. закваска.
Бозата се прехвърля в стъклени шишета или буркани, затваря се и се оставя на топло място да ферментира. От време на време съдът се разклаща. Готова е след 24-36 часа и се прибира в хладилника. Годността й за консумация не е толкова дълга, като на купената. Приятна е до 4-ия ден, след това става твърде резлива. За правене на нова партида, се запазва малко от последната боза.
Помня баба ми разказваше навремето, как двама мои братовчеди (вече само един), които от най-ранно детство живеят в Канада и не знам защо не си идваха в България, всеки път поръчваха на своята баба да им носи боза. Тя често им ходеше на гости за по няколко месеца и те искаха от нея само и единствено боза да им занесе! И любимата ми тяхна баба Роза поемаше по дългия път към Канада с дамаджана боза. Всеки път все по-голяма! Нямам идея в какъв вид стигаше бозата дотам и дали й позволяваха по летищата да я носи с ръчния си багаж, но това разнасяне на боза се повтаряше при всяко нейно пътуване. Помня, че им беше изпращала и рецептата, та леля ми да им прави. Между другото, ако някой българин в Канада се разпознае в това кратко изложение, да знае че сме братовчеди!
Така де, нямам новини, откакто бабите ни ги няма…
Обаче, целият разказ тръгна от това, че навремето се чудех какво пък толкова ги вживява в бозата. Обичах я, даже много, но си мислех, че мога и без нея. Е, откак съм далече от родния дом, бозата, киселото мляко и солетите (в т.ч. таралите) са сред основните ми гастрономически мрънкания.
Първите месеци си правех боза почти непрекъснато, като постепенно започнах да пропускам и съкращавам етапи, като първо я лиших от ферментация за по-бързо, а после подмених брашното с овесени, ръжени и киноа ядки, които сварявах с мусковадо и малко канела и смилах с пасатора до гладка, подобна на боза смес. Получаваше ми се сладичка, пивка и вкусна напитка, но вече реално не беше боза. Дори съм ви занимавала с новия й тикин фасон (рецептата), но вас да не ви мързи! Ето ви рецептата за класическата българска бозичка, за онази, в която знаете какво слагате и с чисто сърце ще дадете на детето си
Записвам си рецептата веднага Тики
Не съм ревностен любител на бозата, но имам приятели които ще и се зарадват от сърце
Хубав и усмихнат ден!
Дани, радвам се, че си преодоляла аритметиката и можеш вече да пишеш
Радвам се, че рецептата ще бъде полезна някому 
Прегръдки и усмихнат ден и на теб!
Ще бъде полезна и на мен, защото си умираме за боза, а в нея какво ли не слагат днес… Ще се пробвам някой път.
А да попитам… Същият ли е вкусът й като на купешката? Защото аз купешката си я харесвам, просто ме мъчат буклуците в нея…
Поздрави, Тикиии!
Хем да, хем не. По-специфична е. Прилича на бозата на Хармоника. Ако си свикнала да си купуваш от бозата с аспартам и още 3 подсладитела, домашната боза със захар определено ще ти се види различна. Въпрос на навик и вкус е. Опитай, Усмишко и прецени сама
У дома всеки ден се купува по литър боза за дребен
много обича
ще пробвам рецептата,мила !
прегръдки
Пробвай, Миме
Ще знаеш какво му даваш на малчо! Няма да има Е-та 
Прегръдки
Много обичам, но да е прясна и много сладка. Когато живеехме в Бърно беше едно от нещата, които много ми липсваха, а сега да не се сещам за нея. Рецептата задължително ще изпробвам, Тики! Прегръдка с пожелания за прекрасна неделя!
Благодаря ти, Еви
Как ми се пие една бозичка сега… ще трябва да направя пак, че скоро не съм 
Прекрасна неделя и на теб, мила
Тики, добре ни изпитваш с математиката:))) Бозата е страхотна, аз обичкам боза, но да е ей такава, хубавка, като твоята. А снимките ти са вълшебни! Прегръдки!
Голям купон настана с тази математика
Ще си припомните таблицата за умножение и деление 
Благодаря ти за милите думи, Кате! Прегръдки!
Мммм, страхотийка!
Как обичам домашна, обаче отдавна не сме си правили…
Откак я качих тази рецепта, само боза ми се пие
Ще взема да си направя най-сетне! И вие ли така я правите, Или?
Докaто гледaх еднa реклaмa нa бозa се зaмислих зa домaшното й приготвяне. След крaтко проучвaне ще опитaм тези дни по твоятa рецептa. Интересно ми е, кaкъв ли вкус ще имa, колко по рaзличен ще е спрямо ‘купешкaтa’.
Лошото е, че много време минaвa от прaвенето нa домaшнaтa зaгвaскa през бозaтa, до готовaтa зa биене смес, но пък домaшното си е домaшно, a и сaмото приготвяне носи удоволствие.
Ще пишa, кaкво се е получило след някой друг ден.
Получава се различна определено, но на мен много ми харесва! Най-хубавото й е, че знаеш какво има вътре! А кусур й е, че бързо се разваля… Не можеш да си я пиеш цяла седмица, както купената (дори и тази „без консерванти“). Успех! Стискам палци!