Харира
Продукти:
300 гр агнешко или телешко месо
1 глава лук
50-80 мл зехтин
½ ч.ч. леща
½ ч.ч. варен нахут (от буркан)
½ ч.ч. консервирани домати, белени
1 ч.л. куркума
1 дозичка шафран
1 ч.л. канела
½ ч.л. джинджифил (на прах)
1 ч.л. кориандър
Сол и черен пипер на вкус
½ ч.ч. тънко фиде
Приготвяне:
Месото се измива и нарязва на малки порции. Лукът се обелва и нарязва ситно. В дълбока тенджера се загрява зехтин и месото и лукът се сотират за кратко. След това се залива с гореща вода и се оставя да къкри на тих огън около 30 минути.
Лещата се изплаква старателно в цедка и се изсипва при месото и лука. Добавят се и доматите, както и всички подправки. Похлупва се и се оставя да поври кротко още 20 минути.
Нахутът се изплаква със студена вода и се прибавя към супата. Къкри още 30 минути, докато всички съставки са напълно сварени. Слага се фидето и готвенето се удължава с 10 минути, докато и то се свари. Трябва да се получи супа с гъстотата на яхния. При нужда се сгъстява допълнително с 1 с.л. брашно.
Харирата се поднася топла с парче лимон за търсещите кисела нотка в нея.
Харира! Невероятно ароматна и засищаща мароканска супа! Предвид, че днес и списание Меню публикуваха рецепта за харира на сайта си, сте двойно атакувани и предизвикани да я опитате. Рецептите ни малко се различават, така че бройте Онче-Бонче и избирайте чия
На мен специално, наскоро ми попадна един лист хартия, на който мама беше записала рецептата на Кхадиджа за тази супа. А Кхадиджа беше жената, която ме гледаше всяка сряда, докато живеехме в тази екзотична страна (в сряда нямаше училище). Не си спомням вкуса на нейната супа, бях твърде малка. Но помня Кхадиджа, винаги спокойна, мълчалива и усмихната. Помня и как се молеше върху козяка от стаята ми, всеки път щом запееше ходжата от джамията.
Не съм променяла нищо в съставките. Според мама, гъстотата и вкусът са същите. Можете да направите супата и без месо. Всякак е вкусна!
Изглежда страхотно и вкусно!
Точно щях да попитам „А не може ли без месо?“ Отдавна си търся рецепта за някаква яхнийка с нахут.
Ех, Тики, пак да ми е толкова уютно при теб… Благодаря ти, благодаря ти, че си това, което си! Силно те прегръщам!
П. П. Малко ми е сантиментално в момента, ама ми се иска да попитам… А какво стана със списанието, факт ли е вече събитието?
Че не съм чула все още… Ако да, чакам да се похвалиш.
Усмишко, благодаря тииииии!! Списанието излезе! Погледни в „Новини“, вече се похвалих
А утре разпитай на будките за вестници 
Прегръдкииииииии :*
Значи нещо съм пропуснала… Дано да се сетя и утре ще потърся в редакцията. Много искам да те видя, ти заслужаваш мястото си там.
Прегръдки, Тикиииии!
Целувки, Гери :*