Фугас с розмарин и маслини
Продукти за 4 хлебчета:
2 ч.ч. брашно (пшенично, ръжено, многозърнесто)
1 ч.л. сол
1 ч.л. суха мая
1 ч.ч. хладка вода
4 с.л. лек зехтин
Пресен розмарин
Маслини (сорт стафидатес подхождат най-много)
Едра морска сол
Зехтин
Приготвяне:
Брашното се пресява в дълбока купа. Добавят се солта и маята. Разбърква се да се разнесат равномерно сухите съставки. Наливат се зехтинът и водата. Разбива се добре с вилица. Трябва да се получи гладка средно гъста каша. Купата се покрива с прозрачно фолио. Оставя се някъде на топло – до работещ радиатор, фурна или на слънце (но покрита и с кърпа) да втаса. Отнема около 2 часа да удвои обема си.
Работният плот се покрива с лист хартия за печене и се поръсва с брашно. С добре намаслени ръце, тестото се прехвърля върху хартията и с леки движения, се омесва до нелепнещо тесто. Разделя се на 4 равни топки. Всяка се разтегля с пръсти, докато се получи характерната за френските питки фугас форма на листо. Поставя се в широка тава, покрита с хартия за печене.
С остър нож се правят прорези в питките, които дори леко се разтварят. Вече питките трябва окончателно да са заприличали на брезов лист. Намазват се със зехтин, покриват с фолио и оставят да починат още 30 минути.
В последния момент, фугас хлебчетата се нашарват с клонки розмарин, едра сол и парчета маслини. Пекат се до златисто в предварително загрята на 180°С фурна. Вкусни са, както топли, така и вече изстинали. Ако се хапват на следващия ден, е добре да минат през фурната, за да се освежат. Съчетават се отлично с различни сирена и чаша червено вино.
Смарт уредите са нещо полезно. Но сякаш са създадени и за да си правят купон с нас, като най-досадното им е, че пищят по всякакъв повод и то, докато не им обърнеш внимание! Мама си купи няколко такива „умни” уреди и още не съм им свикнала. Нашите електроуреди с Филип не са „умни”, но за това пък са тактични. Най-много да светкат, ако нещо ги смущава
Както си описвах тази рецепта онзи ден, в нашата улица навлезе някакво тежко-товарно МПС. Явно беше на аварийни и даваше на заден ход, защото се чуваше специфичната за това пищяща аларма. Пиша си аз и не му обръщам особено внимание. Казвам си, че ТИР-ът или каквото друго е там навън, ще премине и ще настане отново приятна чуруликаща тишина. Минават 10 минути, минават 20! Пищенето вече започва да ми пили нервите. Решавам най-сетне да стана да затворя балконската врата, а и да видя кое е това тежко животно, което от половин час дава на заден ход в нашата тиха уличка. Пък и как точно се е побрало на нея!!! Излизам на балкона, навън спокойствие, тишина, даже куче не лае. Хм! Не съм пускала онази умна гад, пералнята на мама, казвам си! И микровелето не съм пипала! Преслушах 2 пъти цялата къща, докато установя, че пищи фризерът. Вратичката му леко открехната. Толкова леко, че дори не си личи.
Дам, много приятно френско хлебче ви описах, но ми докара смарт главоболие
Между другото, тези плоски и нацепени питки фугас първоначално са се правели от майсторите пекари, за да проверят дали пещта им се е загряла до необходимата температура. Всеки ден те били първото нещо, опечено във фурната. След това идвали хлябовете. Плоските питки не се продавали, а се разпределяли между чираците. Постепенно, обаче, събудили интереса на хората и хлебарите започнали да ги гарнират с подправки, маслини, сирене, бекон.
Сготвено от Тики и изядено от мен. Туй то. Искам още обаче….
По лесно от това няма, Йоли! Идваш и ти правя
Даже ще е топло и уханно, в бонус! 
Любим хляб, с още по-любими аромати! Хубаво утре, Тики!
Голяма вкусотия се оказа, наистина! А нямах план за действие. Просто тръгнах да правя някакви хлебчета и се сетих за едни такива фугас, които ядохме лятото на брега на океана. Те бяха с домати и някакво сирене, но формата ми хареса
И веднага намамих симпатична версия с наличности 
Хубаво утре и на теб, мила
Значи все пак го осъществи, Тики, ама и как само… Чак тук усещам аромата му. Пък и си отива с есента – като листа са.
И да, знам, че вече си е зима почти, но нека се заблуждавам.
Поздравиии, Тики!
Да, осъществих го хлебчето
Грейна слънце и се разтичах. Прави се бързо и го снимах така както аз обичам, слънчево 
А и как ухаешееееее!!! 
:*
Ооо, толкова ароматни, Тики! И толкова красиви! Хапнати край океана, или у дома, с напомняне за твоята симпатична и весела кухня, ще са невероятно вкусни!
Най-важното условие е да си гладен, Бети
Тогава ти се струват тройно по-вкусни!!! 
Всъщност, човек огладнява още докато се пекат, така ухае на пресен хляб 
Чудесни хлебчета за бърза вечеря
Определено са бързи, Траянче!