Патранк
По стара френска рецепта от областта Оверн
Продукти за 2 порции:
4-6 филии ръжен хляб
1 парче сланина (колкото кибрит) или 15 гр масло
4 резена пушен бекон
1-2 скилидки чесън
100 гр настърган кашкавал или друго подобно сирене
Черен пипер
Приготвяне:
Хлябът се нарязва на кубчета (15-20 мм на страна). В тиган се разтопява сланината (или маслото). Пускат се хлебните кубчета и сотират, докато станат леко златисти и хрупкави.
Тогава се слагат чесънът (на филийки) и беконът (на пръчици). Когато и те се стопят и станат хрупкави, всичко се покрива обилно с кашкавал. Разбърква се енергично, докато се разтопи и стане на конци.
Ястието се поднася веднага, поръсено с черен пипер.
Днес ще ви занимая с една стара френска селска рецепта. Още като я прочетох, си представих високопланинско френско село, каменна къща с греди от старо дърво и сламен покрив, безкрайни зелени ливади, нашарени от крави и овце, ниска сива облачност, кучешки лай от рунтава овчарка. А вътре в къщата топличко и уютно. Усмихнат човечец с дебел плетен пуловер и щръкнала снежна косица, пъха дърва в огъня и ровичка из шкафовете си, за да си приготви вкусна вечеря. И какво има из тях?! Домашно зряло сирене, суховат хляб от вчера, каче сланина, наниз чесън, провесен на една от дървените колони, прашасала бутилка червено вино. Накрая от тигана замирисва на запечен хляб, бекон и разтопено сирене! Огънят припуква, а той си хапва и се наслаждава през прозореца на спускащата се над ливадите нощ. Идилия!!!
Моят средно млад французин не беше ял това ястие, дори ме попита какво е, когато поставих тигана под носа му. А пък самият той ми купи цели 3 пъти пощенска картичка с рецептата за патранк от туристическо дюкянче!
Все пак, от един до друг път минаваше време и му е простено забраванството! Много много приятно, бързо и засищащо ястие. Ако и продуктите са чисти и домашни, дори ще е здравословно! Да ви е сладко! 
Страхотно зимно, снежно, топло, засищащо…
Такова е това ястие, наистина
От цялата тази идилична картинка в твоята главица си избирам узрялото сирене и прашлясалата бутилка вино. Друго не ми трябва, е ако може от някоя буланжерийница и квасен хляб, щастието ще е пълно! Даже няма да поглеждам към твоята чинийка/тиганче!
И аз съм за сиренцето и виното
Другото ще оставим на мъжете 
Тики, потопих се в тази картина, която описваш…
А аз пък си представям малко и китно селце, високо в Родопите. Отвън се чува детски глъч, а от прага на къщурката ухае на уют. Вътре се гонят дечица, дядото си майстори нещо на своя си стол, а бабата усърдно и с усмивка бърка магията си върху бумтящата печица. И щом се чува „Хайде, мили мои, готово е!“, всички се подреждат на масата и вперват очите си като звездички към любимата баба. И тя сипва на всекиго от тази вкусотия, и няма по-щастлив момент от споделената и домашна храна… Чиста обич!
Къде отидоха тези времена… И къде останаха милите спомени…
Натъжих се малко, Тики, съжалявам. Но пък ястието ти е прекрасно и мисля да го опитаме, за да се потопим поне чрез него в домашното от онези изминали мечти…
Прегръщам те, вдъхновителке, и ми прости!
Гери, и твоята картинка е много идилична и задушевна. Но аз някак само дядото видях, защото това си е мъжка гозба за мен. Ако една баба се въртеше около огнището, щеше да спретне чорбица, някоя яхния или галет
Усмивка за Усмишко!
Танче много уютно и комфортно ястие, няма как да е иначе, щом е френскио.Прегръдки
Их, най-сетне някой да нарече ястие уютно!
Цял живот баба ми ми напомняше как като малка съм нарекла една супа уютна! Не се било казвало така и ми се смееше. Пък аз още тогава съм говорела за комплексността от усещания, които супата ми е донесла 
Целувки, Ани!