Сладкиш с ягоди и овесени ядки
Продукти:
240 гр пълнозърнесто брашно (пресято от едрите частици трици)
120 гр овесени ядки
120 гр меко масло
200 гр светло кафява захар
1 яйце
1 прахче ванилия
½ ч.л. бакпулвер
500 гр ягоди
15 гр масло
100 гр захар
1 с.л. тапиока перли
Приготвяне:
Ягодите се измиват, почистват от дръжките и се нарязват на 2 или 4, ако са по-едри. Пренасят се в тенджера с дебело дъно и се разбъркват със захарта, тапиоката и маслото (от втората група съставки). Загряват се на котлона и се задушават, докато захарта се разтвори и тапиоката набъбне (отнема около 10 минути). При нужда, се добавя малко вода, за да се регулира гъстотата. Трябва да е с гъстотата на сладко от ягоди. Между другото, може да се използва и сладко от ягоди или друг плод. Ягодовата смес се оставя да се охлади.
Маслото се разбива в купа заедно със захарта до гладък крем. Добавя се яйцето и отново се разбърква добре. Сухите съставки се смесват в отделна купа. Постепенно се добавят към маслената. Разбърква се гъсто тесто, по-гъсто от кексово, но все така лепкаво. По-голямата част от него (около ¾) се разстила в квадратна или правоъгълна тава с прави ръбове, застлана с хартия за печене. Притиска се, за да се заравни добре.
Ягодовата смес се изсипва внимателно и равномерно отгоре. Останалото тесто се сгъстява с още 1-2 лъжици брашно, да стане ронливо. След това се посипва върху плодовете.
Сладкишът се пече около 30-40 минути в загрята на 180°С фурна или до златисто. Охлажда се напълно и се реже на квадратни блокчета.






В разгара на слънчевото време и с последните ягодки от градината, спретнах този необичаен сладкиш. Хрупкав, маслен и ронлив отгоре, сочен по-средата, ароматен отдолу
Ех, да беше още това време… Те, ягодките се върнаха, пак събираме по малко. Но от слънцето няма и следа… Гъстата и мокра облачност по цял ден създава усещане за привечерен час и така вече пети ден!! Их!
Поне ядем пръснали се от зрялост смокини (от 2 тайни дръвчета в селото), чиято меденост дори дъждът не успява да отмие!
Ами то, като ти гледам снимките, май не ти трябва моето Слънце
Чак семенцата на ягодките ти се виждат бе мила 
и с масълце да се облажа 
И сега пък тапиока перли ще ме караш да търся
Изглежда разкошен този сладкиш!
Поздрави на дъждовното време и да ви е сладко сладкишчето
Трябва ми слънце, Даниииииии!!! Тези снимки са от лятото, а сега приготвените неща чакат…
Освен с тапиока, която аз намирам за много функционална, можеш да сгъстиш сосчето с нишесте или желатин. Това й е идеята. Тя е някаква компилация от двете – хем е прозрачна като желе (сготвена), хем сгъстява като нишесте
Дъждовното време… ще го поздравя от теб, щом искаш. От мен, ще му се озъбя смръщено
Етоооо… Чаках нещо сладичко, че много солено ми стана вече, трябва ми десерт.
Чуден е, Тикии, много ароматен. Грабвам си парченце и ти изпращам топла и приятелска прегръдка!
Много хубав бартер
Прегръдка за мен, сладкиш за теб
Приема се!!
Чудесни снимки, Тики! Не мога да повярвам, че октомври виждам рецепта с ягодки, но ми подейства като майски дъжд
(разбирай ободряващо
) Представям си колко е хрупкаво, дъхаво, точно по мой вкус това сладкишче. Снимките ми носят друг вид наслада!
Хубав и усмихнат ден!
Е, щом така ти действа, Снежи, скоро ще те ободря и с нещо с череши
Пропуснах да го публикувам, докато им беше сезон…
В интерес на истината, нашите ягоди пак дават плод. Не по цяла кошничка, както напролет, но по 1 шепа седмично. Концентрирано ароматни!!!
Хубав ден и от мен