Киш с тиква и пушено патешко филе
Продукти:
220 гр брашно
100 гр масло
1 щипка сол и черен пипер
1 яйце
1 купа варена или печена тиква, нарязана на кубчета
100 гр кашкавал или гауда
50 гр пушено патешко филе (или друго филе)
150 мл прясна сметана (от крава)
3 яйца
Сол и черен пипер
По една щипка индийско орехче и лютив червен пипер (тип Чили)
Приготвяне:
Прави се маслено тесто, като се започва с брашното, солта и маслото, от които се правят маслени трохи (с претриване през пръсти). След това всичко се споява с яйцето и евентуално малко водичка (не ми се наложи). Разточва се на кръг, по-голям с 3 см от формата за киш, върху лист хартия за печене. Заедно с листа, тестото се прибира в хладилника.
Когато се охлади и втвърди, с него се тапицира намаслената съдинка за тарт. Надупчва се равномерно с вилица и запича за 10 минути във фурната, основата покрита с хартия за печене и керамични топчета (или боб). Охлажда се за кратко.
Кубчетата тиква се разпръскват върху тестото. Кашкавалът се нарязва на кубчета и намушва между тиквата. Яйцата се разбиват със сметаната и подправките и изливат равномерно отгоре. Накрая се подреждат отгоре филетата, като се потапят на 2/3 под течността.
Кишът с тиква се пече на 180°С около 40-50 минути или докато стане приятно златист. Охлажда се поне 30 минути преди да се поднесе.
Както си снимах миналата седмица една баница на двора, дойде съседката Тереза да ми донесе кошница с круши и 2 тикви. Каза, че са събрали тиквите и ако искам да отида да ги снимам. Когато наминах малко по-късно, я заварих с възрастния й помощник-градинар (който е на 80 г.!!!) да косят, скубят, берат, окопават, подготвят градината за зимата. Толкова беше идилично, уютно, спокойно. От разтворените зимници се носеше така познатият ми от някога аромат на старо дърво, прашни и ръждиви сечива, овлажнена слама, на под от набита земя и щайги зарзават. Тиквите чакаха фотосесията си на прекрасната количка, която виждате. Голямата бяла тиква е от българските семки, които й дадох напролет. Още не знам дали са така сладки, както раслите у нас, но докарваха визията. С едно от оранжевите тиквета направих тиквения киш, който се оказа много приятен. Тереза каза, че не спирам да я изненадвам! Тя от тиквите си, само крем супи си прави. Пък аз под каква ли не форма й ги върнах миналата зима!
Хе-хе, вдъхновение си, Тики, не само за мен, виждаш ли?
Влагай ги не само в супички, че да има с какво да ни изненадваш, прекрасна е и днешната ти рецепта.
Поздрави, слънчева Тикиии!
Благодаря ти, Усмишко :* Поздрави и за теб :*
Много симпатичен пост, Тики!
Вкусен киш, слънце, оранжево, тази прекрасна количка, пълна с греещи тикви, усетих, видях картината, която си описала!
Чинийката ти е стра-хо-тна!
Вкусен киш се получи, да
Импровизациите с хладилни наличности понякога са най-сполучливи! Чинийката ми е любима, от един брокант (гаражна разпродажба) тук. Само едничка, но в добро състояние. Целувки :*
Чудесен киш Тики! Ей това парченце преди снимката с количката е за мене
И тикветата са много фотогенични
Цялата ти публикация е едно вдъхновение! Размечтах се!
Много ми липсва градинката ми от родния дом!
Хубаво е да си имаш градинка, Дани. Тази година го усетих, излезеш на двора и си намираш доматче, подправки, краставица, шепа ягодки, френско грозде… Страхотно е!
Минаха мноооого години, откак за последен път садихме нещо с дядо на село… Целувки от мен!
Тики, много апетитен киш! Подмамващи снимки, не може да им се устои!! Непременно ще го изпробвам, както направих с джинджифиловите ти бонбонки! Благодаря и прекрасен ден, миличка!!
Благодаря ти, Руми! Така ме сгряваш с думите си!! Хубав ден и на теб, мила! :*
Pingback: Парти кошнички с круша и орехи - cOOking TiKicOOking TiKi