Мляко с ориз

Мляко с ориз 1024x682 Мляко с ориз

Мляко с ориз

Продукти:

1 ч.ч. ориз
400 мл вода
600 мл прясно мляко
5-6 с.л. захар
Канела за поръсване

Приготвяне:

Оризът се кипва с 2 чаши вода. Огънят се намалява и се оставя да покъкри кротко, докато оризът поеме водата. Тогава сместа се разрежда с прясното мляко и се подслажда със захарта. Количеството може да се промени според предпочитанията. Мусковадо захар например, придава хубав карамелен вкус и цвят.

Варенето продължава, докато оризът се свари напълно и се получи гъста като крем смес. Може да се ароматизира с ванилия.

Готовият сутляш се разлива в купички и се поръсва с канела преди поднасяне. Иначе, се съхранява се в хладилник, като купичките с покриват с прозрачно фолио.

***

селото на дядо 4 Мляко с ориз

Селото на дядо и баба, селото на моето лятно детство. Днес се срещнахме отново и очите ми се напълниха с картини и спомени от него. Там си е, все така дивно, все така красиво, есента обагрила го в злато, а слънцето в синя застиналост.

 селото на дядо 3 Мляко с ориз

Къщата на дядо и баба, къщата на моето лятно детство. Отишла си е с тях. Сива, провиснала, безжизнено открехнала врати, дала подслон на вятъра, дъжда и слънцето. Погледахме се, помълчахме, потъгувахме, емоции преляха по лицето. „Защо така?!” – попитах. „Няма ви.” – отвърна тя. Прибрах си куклите, раздърпаните книжки, няколко вехти джунджурии и торбичка спомени. После се простихме. Не обеща да ме чака да се върна. Тъжно! Безкрайно тъжно!!! Трябва да затворя книгата и да продължа напред, колкото и да ми е трудно…

 селото на дядо 2 Мляко с ориз

На прощаване с къщата на слънчевото детство, ви черпя с нещо, което свързвам с безгрижните лета там, а именно това мляко с ориз. Баба правеше почти всеки ден, защото знаеше, че обожавам. Дядо ходеше с едно бидонче до стопанството, на около километър на юг от нас и носеше прясно издоено мляко. На оранжевата маца, на име „Манка”, давах попара с мляко, хляб и захар (да ме питате защо и захар), а на мен баба подаваше купичка сутляш. Хапвах го, приседнала на пънче пред къщата, а Манка до мен си ближеше лакомо сладката попара. Хубаво беше, но вече го няма…

Всъщност има го, но в едно далечно френско село. Купичката мляко с ориз е пред Филип, а шарената маца на англичаните лочи индустриално мляко в краката му.

This entry was posted in Десерти and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

8 Responses to Мляко с ориз

  1. Развълнува ме, Тики… Натъжих се. Публикацията ти извика и моите спомени…
    Но както казваш, там където сме безсилни, затваряме книгата и продължаваме напред със спомените. А те изненадващо може да се крият и в едно обикновено мляко с ориз. Сърдечни поздрави!

    • TiKi says:

      Мъчно ми е за къщата и за онази част от живота ми, която вече не може да бъде. Но пък животът си остава вдъхновяващ и ще вървя напред с усмивка. Когато ми стане умислено по село, по баба и дядо, ще разглеждам снимките от там, ще готвя нещо тяхно и ще ми олеква…
      Прегръдки, Снежи, благодаря за подкрепата :* :)

      • Milena says:

        Мисля, че разбирам точно какво изпитваш. Аз в последните години влагам всяка спестена стотинка в ремонт и поддръжка на къщата на баба и дядо, която BTW е в едно селце близо до това на твоите баба и дядо :) с надеждата, ако доживея да остарея, да отида там. За сега добре, че на децата им харесва да прекарват там ваканциите. Въпреки, че от повече от 20 години живея на друго място, все още тази къща е мястото, което ми е най-“ у дома“.
        Хубав ден!

        • TiKi says:

          И аз там се чувствах много у дома, макар да ходехме само лятно време. Но пък имаше много деца, половината братовчеди и братовчедки, играехме от сутрин до мрак, ядяхме зелени джанки и червиви дребни ябълки, джапахме в реката, тичахме по ливадите, мушехме се в западналите къщи да разследваме, дядо ни водеше на поход в балкана насреща…
          Въпреки, че съм от хората, които „случват“ нещата, за къщата не можах да направя нищо.
          Хубав ден, Миленче :*

  2. Тикиии, как бих те прегърнала и приятелски да ти кажа, че всичко мило винаги ще е там, в сърцето ти! И ти винаги ще бъдеш онова малко, слънчево момиче. :)
    Желая ти душевно спокойствие и на теб. И макар във френското селце, нека намираш щастието винаги – пък и си имаш толкова послушно пиле шарено. :)
    Сърдечни поздрави, вдъхновителкее! И аз обожавам сутляш, приготвих си го сега вкъщи. ;)

    • TiKi says:

      Отвръщам на прегръдката, Усмишко :) Благодаря ти за милите думи!!!
      И прати малко сутляш, че този на снимката е някъде от зимата и скоро не съм близвала :D :D

  3. Bety says:

    Една тъжна усмивка усетих на лицето си след последното ти изречение….
    Хубаво е да имаш спомените в ежедневието си, особено вкусните, и да създаваш нови за себе си и някой любим човек, а ти го правиш Тики! По необикновено красив начин!

    • TiKi says:

      Благодаря ти, Бети :*
      Настоящият ми дом в онова китно село много ми напомня на селото на баба и дядо. Хем ми е хубаво от това, хем и тъжно, защото много често се сещам за тази топла и слънчева част от детството си. За тях. Безвъзвратността понякога тежи.
      Прегръдки :*

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


седем + = 9

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current month ye@r day *