Сироп от бъз
По рецепта на баба
Продукти:
20-30 цвята бъз
2-3 лимона (нетретирани след беритба)
2 кг захар (баба е писала 3 кг, видя ми се много)
1 пакетче лимонтозу (нямах и не сложих)
3 л студена вода
Приготвяне:
Цветовете бъз се почистват от всякакви примеси, насекоми, ларви, увехнали цветове, листа. Изплакват се със студена вода. След това се пренасят в голяма купа (имах 4 литрова керамична салатиера). Заливат се с 3 литра студена вода.
Лимоните се измиват много старателно. Дори може да се накиснат за 30 минути в студена вода, за да се отделят евентуални вредни химикали (дори да сте купили нетретирани или био лимони). После се нарязват на колела, а колелата на половинки. Пускат се в купата с бъзовите цветове. Разтваря се и лимонтозуто вътре (аз нямах, както споменах). Купата се прибира за 24 часа в хладилника (може и просто да се остави на хладно място, покрита с марля или друга решетеста плоскост срещу любопитни насекоми).
Когато времето изтече, върху друга голяма купа се поставя гевгир. Той пък се застила с 2-3 пласта широка марля или тензух. Бъзовите цветове и лимоните се пренасят в гевгира, увиват на вързоп с марлята и изцеждат максимално. Трябва да се изстиска целият им сок. Силен мъж ще свърши най-добре тази част от работата. Вързопът се изхвърля. Друга марля се постила върху гевгира и „бульонът” от бъзовите цветове се прецежда в другата купа (при концентрирания екстракт). При нужда, процедурата по прецеждане се повтаря. Не ми се наложи.
Прибавят се 2 кг захар (или 3 кг) в прецедения сок. Разбърква се от време на време, докато се разтвори напълно. Сиропът се връща в хладилника за още 1 нощ.
На следващия ден се разпределя в чисти стъклени бутилки, които се затварят и съхраняват в хладилник. При поднасяне, във водна чаша се налива 1 пръст сироп от бъз и допълва с изстудена газирана или нормална вода.
По желание, трайността на сиропа от бъз може да се удължи, като вече готовият сироп, се налее в тенджера и кипне. Разлива се горещ в стъклените шишета и се затваря плътно. При изстиване, капачките хлътват и трайността може да достигне година. И вакумираният сироп се съхранява на хладно.
Годината вече е 2020. Малката ми Йони помага да направим сироп от бъз!
Сиропът от розов бъз е също така полезен и ароматен! 
Бях забравила, напълно бях забравила какво уникално приятно и свежо нещо е сиропът от бъз! От дете не бях пила…
Дори бях забравила как изглеждаше бъзовият храст наживо. Всеки ден пърпорех привечер с колелото из селото и минавах покрай едни уханни храсти, натежали от цвят. Добре, че се развали времето и вместо с колелото, се разходих със съседката Терез. Тя се спря до един от бъзовите храсти и ме попита: „Ти нали искаше да правиш сироп от бъз? Това е бъз!”. На което цяла присветнах, защото наистина беше така! Бях видяла сиропа от бъз на Людмила Слокоски и се бях вдъхновила да правя, когато стане тукашният бъз
С помощта на Терез се оказах с цял огромен букет от бъзови цветове! 
След 2 дена производство, днес го дегустирах и снимах. Просто съм очарована! Медено лятно ухание! Филип не беше пил никога и след 359 въпроса на какво прилича и дали няма да се отрови, го опита и на свой ред се омагьоса 
Следобед ще отидем да купим още 1 стъклена бутилка, защото се загрижи за правилното му съхранение 
Приятен ден на всички, аз отивам да дам по един голям буркан сироп на съседите (нямах толкова шишета, както се подразбра)
Тики, и моята баба ми правеше, и аз не съм пила от години, и аз не знам как изглежда бъзът… И… направо ти завиждам благородно в момента. Дано поне догодина да успея да приготвя и аз. Само как си мечтаех, като гледах тазгодишните публикации за това изкушение в блоговете.
Чудесно изглежда твоят! Насладете му се с половинката и усетете красотата на природата, която нито една химична продукция не може да замени.
Хубава вечер, Тики!
Благодаря ти, Гери
Наливам ти виртуална чашка, да си припомниш колко е хубав 
Аз се уредих с бутилки и го разпределих както си му е редът. Раздадох и въпреки това остана толкова много! Ще има да пием пием пием 
Чудя се колко ли е траен… 
Весела и леко-читателна вечер, Гери
Обожавам! А снимките ти, Тики, са просто невероятни!
Благодаря ти, Кате
Аз пък чакам да цъфне най-сетне лавандулата ни, за да пробвам да направя нещо и да видя как е на вкус 
Лимонадата ти е много впечатляваща! Досега само в гардероба сме слагали лавандула 
Е, и в вазичка 
Един вкус от детството…спомням си даже, че едва дочаквахме да стане готов, след 1-2 дни подготовка.
Ще приготвя тази година, но за директна консумация с по-малко захар
Аз преоткрих удоволствието от този сироп преди едва 1 година. И нямам търпение да стане
Ти колко захар мислиш да сложиш, Албенче?
И моята баба го правеше и аз го обожавах, но в пубертета развих силна алергия към това растение и сега дори не смея да припаря до него
ще си остана само със спомените, и с пълните очи
Много странна алергия. Добре, че не е към шоколад или сладолед… Бъзовото ухание все ще го прежалиш
Обаче, не разбирам защо не ми се отваря блогът ти. Всеки път ме препраща към някаква анкета на Морзила Файърфокс!… Ще пробвам по-късно.
Pingback: Крем торта с бъз и шоколад - cOOking TiKicOOking TiKi