Праскови по баба
Продукти:
4 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
5 с.л. мед
1 ч.л. сода за хляб
1 ванилия на прах
Пресято брашно (към 600-700 гр)
380 гр мармалад от шипки
1-2 ч.л. ром
Сладкарска червена и жълта боя
Захар за овалване
Приготвяне:
Разбиват се добре яйцата и захарта. След това се прибавят останалите продукти (в изброения ред) и се меси, докато се получи гладко тесто. От него се оформят топчета с големината на орех, които се подреждат в широка тава, покрита с хартия за печене. Пекат се в предварително загрята до 180°С фурна. Не трябва да се препичат, особено отдолу. Готовите сладки, още топли, се издълбават отдолу (отнема се количество колкото ядка макадамия) и оставят настрана да изстинат.
Трохите от издълбаното се запазват и се натрошават ситно. Изсипват се в купа и към тях се добавят мармаладът от шипки и малко ром. Размесва се добре, докато се получи хомогенна смес. Ако е много суха, може да се налее малко прясно мляко. Ако е много рядка, да се натрошат към нея малко обикновени бисквити. С така приготвения пълнеж се пълнят сладките и се слепват 2 по 2, така че да се получат праскови.
В 2 отделни купички с хладка вода се разтваря по малко боя от двата цвята и всяка праскова се потапя наполовина в едната и после в другата боя. Всяка се завива в салфетка да попие излишната вода и след 1-2 минути се вади и се овалва добре в захарта.
Най-добре се съхраняват в тенджера с капак. Може, преди да се сложи капакът, тенджерата да се покрие първо с кърпа.
Тази рецепта ме върна към спомена за баба… Тя правеше много неща, в които влагаше сякаш някаква нотка магия, някаква щипка уникалност, нещо което ние не можем да постигнем, дори да имаме точния списък до милиграм. Едно от тези неща бяха нейните праскови. Не мога да опиша уханието, аромата, насладата, когато отхапеш малко от единия край. Фината спойка на ром, мед, мармалад от шипки, сладкиш… Ох! … Държеше ги в голяма тенджера, в килера. Ходех тайничко да надничам в тенджерата, не толкова, за да отмъкна една сладка, а за да усетя пак и пак и пак аромата, който повдигнатият капак изпускаше. Обичах да ги ям като разделях двете половини. Пълнежът винаги оставаше в едната и се получаваше гъбка
Аз определено се изкуших и ми зауха на тези неустоими сладки! Вкусотиите на мама, баба, леля и всички, които са ни гледали са несравнимо вкусни с каквото и да било!
Така е Зори
Страхотни! В нас ги правим по различен начин, скоро ще ги покажа!
Прегръдки!
Тики, за втори път ги коментирам, без да видя. Като написах коментара и си викам – М, коя пък е тая Зорница дето е коментирала, че и Михайлова
Сега става и трети! Явно го заслужават тези прасковки!
Сладурка!
Ама наистина са нещо вълшебно прасковите на баба! Не си падам по десерти, но праскова и сладкиш Агнес винаги си хапвам 
Прегръдки, Зори :*
Тъкмо се чудех,какво да измисля за утре ,че да укротя децата/събрали са се има няма десетина ,с моето диване роднино/комшийчета/така, че да са ми пред очите и да не вършат щуротии и в същото време да имат спомени за приятна ваканция.Сутринта ще правим палачинки,а после…реших,ще се катерим по бабината праскова!Само дето няма да успеят да по…поотлежат…,но какво пък!?
Как ме усмихна широко да знаеш!
Тези деца са истински щастливчета щом са се събрали такава тумба и има кой да им прави лакомства! Да ви е сладко! А на тях им желая весело и безгрижно детство! 
Усмивка от мен
тези сладки бяха от любимите на майка ми, по празници винаги ни ги приготвяше,отиде си внезапно и аз така и не научих как да ги правя, на всяка прасковка забождаше листенца от чимшир и те сякаш оживяваха…….
Съжалявам за мамчето ти, мила. Моята баба пък ме научи отдавна да ги правя, а и е записала на няколко места рецептата. Така, че нямах проблем с възпроизвеждането им и след нея.
Пробвай да направиш прасковите по рецептата на моята баба и виж дали наподобяват на тези на майка ти. Ако има разлики, с времето ще ги нагласиш. Просто си спомни на какво вкусяха, какъв мармалад или сладко ползваше, дали ги дълбаеше или не. И не пропускай чемширчето!
Усмивка от мен. Пиши какво се е получило.
Pingback: Шипкови бонбони - cOOking TiKicOOking TiKi