Песто Дженовезе
Продукти:
1 връзка пресен босилек
2 скилидки чесън
1 шепа прясно печени ядки (кедрови, бадеми, лешници или орехи)
40 гр пармезан
1/2 ч.л. едра сол
150-200 мл зехтин
Приготвяне:
Босилекът се измива със студена вода и оставя да изсъхне спокойно на цедилката. Листата се отделят. Класическият вариант е пестото да се направи на ръка в хаванче (дървено, каменно или керамично с топчесто чукало), а именно:
Скилидките чесън се обелват и смачкват в хаванчето с едрата морска сол. Постепенно се добавят листа от босилек, по няколко само. С чукалото се намачкват на порции, с въртене по стените на купата. Ароматът на босилека се намира в жилките на листата и с търкането им към хаванчето, се извлича най-добре. Когато листата станат на каша, се добавят прясно изпечените ядки. Класическото песто Дженовезе се прави с кедрови ядки. Следват настърганите сирена и най-накрая зехтинът, който се влива лъжичка по лъжичка, докато свърши и се получи много гладък песто сос. Пресипва се в буркан, затваря се и прибира в хладилника за 1 час, добре да се споят и отделят ароматите.
За по-лесно, може всички съставки да се сложат едновременно в буркан и да се пасират до същото песто с пасатора. Става и в блендер, но трудно се обира без загуби от каната му (поне с моя е така). Напоследък го правя именно с пасатора. Не намирам разлика във вкуса.
Пестото издържа в хладилника до 1 седмица, като най-добре е да се полее със зехтин, който да го пази от разваляне. Поднася се с домашна паста, салата, втъкава се в рибни и месни ястия, участва в парти хапки.
Pingback: Песто питка | cOOking TiKi
Pingback: Рулца от сьомга | cOOking TiKi
Pingback: Девет цвята зелено | cOOking TiKi
Танче, пробвах да го направя. Стана много солено. Така ли трябва да е.
Второ, не можах да се справя с чукалото. Вярно, беше метално, понеже нямам дървено. Въобще не можах да направя на каша босилековите листа. Накрая не ми издържаха нервите и го разбих с миксера. Къде греша?
Аз приложих другата рецепта с два вида сирена. Те са солени и 1/2 ч.л. сол… Аз почти не консумирам и ми се видя много солено.
Странно, моето не се получава солено, но тук донякъде е въпрос на възприятие към солта, а и не го ям директно с лъжица. Добавено към салата, паста, в месно/рибно ястие, не го усещам солено. Слагам само пармезан, като го купувам настърган. Имам чувството, че е по-малко солен от парче пармезан (истински), който сам да си настържеш.
По класическата схема пробвах само първия път, получи ми се, но предпочитам по по-лесния начин. Слагам всичко в дълбок буркан, наливам олио/зехтин на око, към 150 мл. Пасирам с приставката на миксера. След това донагласям – наливам още олио или добавям още пармезан и ядки. Най-важното е да го оставиш за 1 час в хладилника. Удивително е, как миризмата на зелена трева (при прясно пасирания сос) се трансформира в неустоимия аромат на босилек, други зеленини, ядки и пармезан след почивката на хладно 
Не се мъчи с хаванче
Pingback: Картофено руло с пушена сьомга и песто - cOOking TiKicOOking TiKi
Pingback: Песто пурички - cOOking TiKicOOking TiKi
Pingback: Салата с ябълки и пушена сьомга - cOOking TiKicOOking TiKi